Венета Стоилова прави музика за душата, сърцето и ума.

Венета Стоилова

Не мисля, че има чувство, което може да бъде купено или продадено. – казва Венета Стоилова за Хулиганката.

Трябват ти само около пет минути в разговор с Венета Стоилова, за да разбереш, че тя не е момиче на компромиса. Наясно е с това какво може, как го може и има план за действие, с който да го постигне. Още като тийнейджър, през 90-те, се изкушава от музикалната сцена и заедно с Дагмар, Вали и Гани създават първата момичешка банда у нас, B.Voices. Тогава  българските Spice Girls са аплодирани по конкурси и фестивали, но както казахме Венета е наясно с целите си и само вярното пеене по ноти не й стига…Няколко години по-късно след като вече е дипломиран психолог и хипнотерапевт „мраморното момиче“ се завръща на сцената, за да направи терапия с музика и да хипнотизира със завладяващо присъствие.

Ще започна интервюто така: Кое е най- щурото нещо, което си направила досега?
Достатъчно щуро е, за да не мога да го спомена в интервю (усмихва се).

Кога си била хулиганка?

Общо взето цял живот. До 4-ти клас бях тарторка на момчешка тайфа и раздавахме правосъдие. След това реших да използвам по-хуманни методи за извоюване на справедливост. Всъщност, може би, по-скоро съм революционер, което за много хора е хулиганството. Както и да го наречем обичам да променям постоянно реалността, около себе си, да подобрявам нещата, да актуализирам непрактичните процеси, да оптимизирам неработещите, да се боря за доброто и любовта, да разчупвам закостенялото, да обновявам мисленето си. Вярвам, че всичко във Вселената е в постоянно движение, промяна, трасформация.

Професионално се занимаваш с психология, това помага или пречи на жена като теб в личния живот?

Определено повече ми помага. Често успявам да предвиждам проблемите преди да се случат и да ги предотвратя или пък последствията от тях да не бъдат с такава голяма тежест. В личен план се опитвам да бъда адекватна на човека до себе си като се опитвам да съм на неговата вибрационна честота, съпреживявам и се отнасям с разбиране към неговите емоции. Познанията по психология ми помагат да осигуря опора на хората около мен в трудни моменти – да дам нужната подкрепа, разбиране, насока и увереност, за да се справят с проблема. Психологията ми даде широко познание за човека – как да разчитам неговото поведение, изказ, емоции. Това много ми помага да общувам ефективно и да се адаптирам бързо в нови ситуации и среди, като съответно по този начин успявам да понеса динамиката в живота си.

Това, което може би пречи понякога, е прекаленото задълбочаване при анализиране на някои ситуации, което води до навлизане в ненужни детайли.

Венета Стоилова

Кадър от пилотния сингъл на Венета Стоилова „Истински ли си“.

Основните методики на психологията са следствие на трудовете на Фройд, Адлер, Юнг, Фром … т.е. на западната култура. Но как всичко това кореспондира с източните философии и практики, които са толкова модерни напоследък? Къде е границата, къде е общото?
Това е доста обширна тема, подлежаща на много дискусии. Трудно е да се обобщи в няколко изречения. Всъщност и Изтокът, и Западът засягат една и съща проблематика, но я представят чрез различен подход. Западните течения говорят много за Аза, егото, характера, използва се повече научни изследвания, докато в Източните наблюдаваме повече учене чрез преживяване и вътрешно осъзнаване, представени са много размисли по отношение на интеракцията на душата с Вселената, връзката с Бог, което отново е представяне на вътрешния свят, на Аза, но в един по-абстрактен план. И двете имат основни, екзистенциални теми като любовта и правилния начин живот, например. Всичко се свежда до ясното предлагане на едни и същи норми – етични, морални, поведенчески, които да спомогнат за провеждането на един пълноценен живот. Висш идеал в това цялото информационно поле от религии, философски и научни течения, било то Източни или Западни, което отново виждаме като обединяващо, е любовта. Това понятие стои много над схващането за емоцията между мъж и жена. Считам, че трябва да вървим в тази посока, към познание и отваряне на душите си за любовта.
Как един колектив може да се справи с колега, който има деструктивно мислене и поведение, и непрекъснато трови творческата атмосфера?

Има няколко подхода за решение на тази ситуация. Първо, добрият подбор на кадри свежда възможността за конфликти до минимум – когато в екипа се комбинират психологически подхождащи си профили на служители, се постига положителна работна атмосфера. Друг подход е прилагането се методики за развиване на личността, което може да включва coaching или участие в менторски програми, както и широка гама от обучения за подобрение на „меките“ умения. Провеждат се серия от разговори с HR специалист и съответния мениджър, като се търси причината за това поведение и решението на проблема.

Могат да се приложат и някои императивни методи – като налагане на дисциплинарно наказание, но това обикновено засилва конфликта и би могло да доведе до съдебен процес, затова се препоръчва като крайно решение.

Изключително важна е ролята на мениджъра, който чрез собственото си представяне е пример за останалите, той трябва да осигурява ползотворна работна среда и умело да използва уменията си на лидер.

Занимаваш се с много неща, как успяваш да се организираш?
Успявам благодарение на натрупания опит си в житейски и професионален план. Започнах много рано да работя, което ме научи на дисциплина, отговорност, приоритизиране на задачите и работа с много хора. Имайки предвид настоящата ми работа, прекарвам голяма част от времето си в доста динамична среда, в която няма място за разпиляване на енергията, работя с много кратки срокове и огромен обем от информация. Свикнала съм да разчитам времето си до последната минута – така имам време за всичко. Понякога ми изглежда твърде педантично, но е доста полезно да си организиран човек.

В последните години, в производствените компании и големи корпорации се говори много за прилагане на техники за оптимизация на процесите и пространството с цел постигане на по-голяма ефективност – 5S, Lean Management, Six Sigma. Някои от тях успешно прилагам и в личния живот.

Как релаксираш, каква музика слушаш? Кой е любимия ти филм? И защо?

Венета Стоилова

Венета Стоилова стартира музикалната си кариера с групата B.Voices.

Най-често слушам соул, чил аут и класическа музика – единствено те сякаш успяват да стигнат до душата ми и да изключа мисълта си. Иначе обичам да слушам всякаква качествена музика, с добра хармония, бийт, текст.

Относно филмите – предпочитам тези с философска, психологическа проблематика, такива които имат заплетена фабула, научни за религията, космоса, квантовата физика, видни личности, както и много любимите ми „чудни филми“ както наричам тези за  вълшебници и чудеса (усмихва се).

Какво е твоето мнение за заливащите ни от екрани реалити формати, игри, лотарии… Не е ли това бягство от реалността? Бягството от реалността, бягство от отговорност ли е?

Съществува тенденция хората да се впечатляват от всичко, което им се представя ярко, помпозно и агресивно това е така, защото хората, бягайки от собствените си проблеми, нищета и непълноценен живот, искат да се асоциират с всичко, което на екрана изглежда безупречно. Създава се изкривено представяне на реалността, като се акцентира върху личности фокусирани само върху материалното в живота или върху идеята за фанатичното търсене на „Голямата печалба“. По този начин изкуствено се променят ценностите на масата от хората – да печелят без да работят, на всяка цена да се сдобият с определен набор от „високоимиджни“ вещи, каквото и да им струва това, да инвестират усилия в коригиране на външния вид по определен стереотип, наложен отново чрез медиите от въпросните известни личности превърнати в еталон.

В този ред на мисли, да, това би било бягство от реалността, макар че за повечето хора именно това е реалността и най-вероятно ще са прави, защото тази картина е засегнала по-голяма част от обществото.

А дали е бягство от отговорност, според мен, да и то от всички нас, обществото като цяло, медиите, държавата. Рядко някой води инициатива да се развие интелектуалното ниво, а и обикновено това се случва в ограничен мащаб. Тъжно е, че са малко хората на изкуството, които могат да си позволят лукса да не са комерсиални, а да създават това, което извира от душата им иначе рискуват да бъда неоценени, отхвърлени, дори понякога усмивани.

Вместо да се инвестират време, ресурси, енергия в създаването и развитието на личности, хората се занимават с пошлото и глупостта, присмиват й се, а не осъзнават, че самите те стават нейна жертва.

Има ли връзка между психологията и изкуството?

Да, определено има връзка. Изкуството изразява емоция, мисъл, копнеж, емоционално състояние, светоусещане. Също така знаем, че в музиката мажорните и минорните акорди влияят на емоциите по различен начин – първите носят положително, весело, енергизиращо настроение, а вторите – усещане за тъга, меланхолия, отнесеност. Съществуват психотерапии, които съчетават изкуството и психологията – музикотерапия, арттерапия, психодрама и др.

Разкажи ми за „Истински ли си”! Кое те мотивира да го направиш?

Мотивира ме идеята да доведа една мечта до край. Навремето с групата не успяхме да издадем песен с клип към нея и това се превърна в копнеж за мен. Отне ми известно време да реализирам този проект, докато намеря точното време и хора, които да ми помогнат. Мотивира ме и желанието да изпращам послания за вяра, любов и вътрешна сила към хората, чрез музиката. Тази песен говори за мисловните ни блуждения в търсене на отговора дали истинската любов съществува, дали познаваме хората около себе си или живеем в илюзорна представа за тях, дали общуваме открито с другия и дали даваме правилното съобщение към него, дали истинската любов ще ни се случи или ще остане далече несрещната… В крайна сметка, аз вярвам, че я има и всеки я среща в определен момент в живота си. Надявам се чрез клипа на песента да сме успели да представим тази идея към аудиторията.
Живеем във време, когато стойността на нещата се препокрива от тяхната цена. Смяташ ли, че любовта е чувство, което може да се купи и продаде?

Не мисля, че има чувство, което може да бъде купено или продадено. Те не могат да бъдат насилвани – или ги има, или не. Е, да, могат да бъдат внушени, но не за дълго. Чувствата на всеки човек са силно индивидуални, тъй като са породени от личните потребности, ценности, стремежи, ментални модели. Вярвам, че любовта не може да бъде нарочна, престорена или полувинчата. Философията за истинската любов се уповава на това, че тя е най-висшето чувство, което носи пълнота и хармония на душата, отваряне към другия и води до сливане с Вселената.

 Ако след една година се срещнем в нов разговор какво искаш да ти се е случилo през това време?

За 1 година обикновено много неща ми се случват, но бих искала да съм станала по-мъдра, да науча повече за живота, хората и света, да създам семейство, да постигна повече вътрешна хармония, да създам много стойностни творения, да помогна на повече изгубени души да намерят себе си и може би още поне 100 неща – типично за един Близнак. (усмихва се)

Това също е интересно...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>