Амарант- храната на боговете!

богиня Мара

Мара- славянската богиня на смъртта, дъщеря на Лада, богинята на любовта и брака, човешката майка

Казват, че коренът на думата „амарант” е Мара- славянската богиня на смъртта, дъщеря на Лада, богинята на любовта и брака, човешката майка. Представката  «А» се възприема като отрицание, така че „амарант” буквално означава отрицание на смъртта или даряващ безсмъртие.  Целебните му качества са известни от древността. Не само славяните , но и арийците са го използвали като средство против стареене, захранване на новородени, а древните воини- като източник на сила и здраве при дългите походи и битки. За етруските и древните гърци растението е било символ на безсмъртие, познато и на маите, инките и ацтеките. Наричали са го по различен начин:  ки-ак, бледо,  хуатли. Индийското му  име е рамадана- „дар от Бога”. По достигналите до нас сведения от времето на последната  империя на ацтеките, управлявана от  Монтесума, се разбира, че той е получавал данък в размер на 9 000 тона амарант. Въпреки това, някои свещени индиански ритуали с фигури на хора, направени от амарантово брашно, мед и човешка жертвена кръв, стават причина на забраната за отглеждането на „мистичното зърно на ацтеките”. Забраната дошла от испанските конквистадори и била подкрепена от Католическата църква. „Растението на дявола“, както испанците го наричали, в продължение на няколко века, е било унищожавано навсякъде и само индианци, живеещи в отдалечените планински райони на Централна Америка са продължили да го отглеждат. Това е и причината, поради която  амарантът почти изчезва от Централна Америка.  В Русия по времето на Петър I,  също било забранено отглеждането му, но и до днес се носят легендите, че тези които го ползват се радват на изключително дълголетие.

монтесума

Монтесума получавал данък в размер на 9 000 тона амарант

В онези години, когато растението било анатемосвано, кралицата на Швеция, Кристина  Августа, основава ордена на кавалерите Amaranth , просъществувал три години, до въвежданетото на християнството в страната. Символ на Ордена станал венец от амарант и две сплетени и обърнати букви „A“. Членове на Ордена обядвали заедно всяка неделя с кралицата, вкусвайки различни блюда, приготвени с амарант.

Своето преоткриване през  XX век този ценен природен дар дължи на учените от  САЩ, които  започват сериозно да го изследват. В резултат на това в момента стотици изследователски институции по целия свят са ангажирани с възраждането на тази древна култура.

Самото растение е многодишно тревисто, стъблото на което може да достигне до 2 м височина.  Ако расте единично може да заема площ около 2кв. м. Развива се за около три месеца и половина. Освен, че е чудесен хранителен продукт, той е и билка. Листата, покълналите семена и маслото от семената му имат противоракови и други чудодейни свойства, избавящи от най-сериозните здравни проблеми.

Според латинската и гръцката митология амарантът помага не само срещу физически рани и болка, но също така и срещу душевни терзания и всякакви други човешки мъки. Той никога не увяхва, защото е магическо растение, но само човек с много чиста душа и сърце може да намери амарант, защото той е свещен.

семена от амарант

Семена от амарант

За разлика от добре познатите  зърнени култури (като пшеницата например) семената на амаранта не съдържат глутен и това ги прави подходящи за хора, страдащи от глутенова алергия. Семената се явяват и изключителен източник на чудотворно по своите свойства масло, по-ценно от това на облепихата. Амарантът е уникален най-вече поради високото съдържание на сквален в неговото масло. Това вещество е най-мощният антиоксидант от всички известни до този момент.

Всичко изброено до тук прави това растение незаменимо в различните сфери на човешкия живот. Странно как през всичките тези години е било не само пренебрегвано, но и демонизирано?

Това също е интересно...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>