Богомилите- тайната на тяхното тайнство

bogomili

Какви в действителност са били богомилите вълнува хората векове наред.

Основоположник на това учение, в основата на което стои вярата в Христос и християнството, е Венеамин, по-малкият син на цар Симеон, известен още като Боян Мага. Когато баща му умира, на престола сяда брат му Петър, а Вениамин отива да учи в Константинопол, където завършва Магнаурската школа. Има сведения, че там е бил приет в тайна египетска школа за посветени, където е въведен в древните познания по космогония, езотерика, религия, философия, лечителство. Когато се връща в България, основава духовна школа. Учението му е универсално, за цялото човечество, защото е синтез на всички езотерични пътища, водещи към Бога. Като начало на зараждането на богомилството е приета 928 г. Тогава в Преслав от ръката на египетските учители са ръкоположени неговите първи апостоли. В ранг епископ са издигнати няколко човека сред тях е и епископ Йеремия, когото историята ни познава като поп Богомил, разпространител на богомилското учение. С нарастването броя на привържениците на богомилското учение името богомили започва да се утвърждава все повече. Това име се налага главно поради обстоятелството, че Поп Богомил е първият проповедник на новото учение, а същевременно и поради убеждението на неговите последователи, че те са най-близки и мили на Бога. Така названието богомили се затвърдява трайно и се запазва през вековете.
СЪЩНОСТ НА БОГОМИЛСТВОТО
Целта на богомилството е да се бори за възстановяване на първичното християнство. jesusУчението му е универсално, то разглежда общочовешки проблеми, представлява синтез на духовната мъдрост на древните народи и разкрива скритата простота на Христовото учение. В богомилското учение е било провъзгласено човешкото равенство и братство, без лична собственост, без разни царства, без господари и без роби, в което се е състояла и силата на това учение, за да се разпространи не само в България, но и в цяла Европа. То е било по природата си социално учение срещу средновековното робство. Доказателство за тая социална същност на богомилството е фактът, че то е намерило почва за разпространението си из цяла феодална Европа. Богомилските проповедници разпространяват учението, според което нито Константинопол, нито Рим изразяват истинското Христово слово, а съзнателно го изопачават и приспособяват за своите користни интереси. Учението се явява като протест срещу упадъка в държавата и църквата. Като обвиняват служителите на Църквата, че нехаят за нуждите на хората, богомилите поучават своите последователи да не вървят по пътя на духовенството, което погубва себе си в прегрешения. Богомилите не приемат твърдението на църквата, че властта произхожда от Бога и че всеки трябва да се покорява на държавната уредба и обществените изисквания. Те твърдят убедено, че духовенството не е необходимо като посредник между вярващия и Бога, че свещениците не са лица, притежаващи Божията благодат, а обикновени хора. Предани на Христовото Слово, богомилите обвиняват служителите на Църквата, че нямат за цел да разкрият същинското християнство, а се стремят да заблуждават хората и да ги държат в подчинение и зависимост. Противно на църковната практика, която превръща храма в единственото място за духовен живот, те се молят навсякъде. За тях църквата е малката стаичка на душата на всеки човек. Според богомилите, всички хора са братя по между си като деца на небесния Отец. Тяхното учение призовава към добродетелите на истинското христово учение – смирение, взаимопомощ, отказ от охолен живот, равноправие и законност, зачитане на човешкия труд и достойнство, нравствена чистота. Не е трудно да се разбере, че това учение за равноправие не е било в хармония с учението, налагано от царската власт и от болярите в България по това време. Богомилите са се борили за братство и равенство не само за българите, но и за хората по цялата земя, които, сплотени от това равенство и братство, да се превърнат в една единна сила на творчество. Те смятали, че Раят на земята ще настъпи, само когато се премахнат господарството и робството, като се премахнат границите между народи и между племена, като се премахнат царете и царствата.
УЧЕНИЕТО
Те смятат, че душата е Божия искра, която като се пречисти, се удостоява да се върне и приобщи със своя Първоизточник. Те учат, че чрез любовта и закона на служенето “човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата”. В основата на богомилството като учение стои законът за причината и следствието, известен като Карма. Богомилите смятат, че животът се повтаря многократно и че съвършенството се постига стъпка по стъпка, по безкрайната стълба на еволюцията. Съвършенството се създава от живот в живот, за да се стигне до най-висшата степен на съществуване в небесните йерархии.

prerajdane

човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата

След като се пречисти чрез многобройните превъплъщения в различни тела на Земята, душата става достойна да се възвърне и слее със своя Божествен първоизточник. На богомилите се дължат и други три идеи, които намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенство между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите? Всичко онова, към което се стреми Френската революция едва към края на XVIII век, което Толстой търси към края на XIX век, българските богомили проповядват още в X век.
КОЙ Е ИМАЛ ПОЛЗА ОТ ИЗБИВАНЕТО НА БОГОМИЛИТЕ?
През Х век богомилството добива широка популярност сред българския народ, започва бунт срещу официалната църковна власт, застрашена е и царската власт, която я подкрепя. По времето на управлението на цар Борил от 1207 до 1218 г. в България се засилват проповедите на богомилите. Богомилството прониква и в градовете, където намира почва сред бедните слоеве. Проповедите им не се ограничавали само с нападки срещу Църквата, а засягали и царската власт. При това положение Борил и неговите приближени, подкрепяни от Църквата, решават да се справят с еретиците. На 11 февруари 1211 г. в Търново е свикан голям събор, за да се занимае с тяхното учение и да го осъди. Възгледите им са отхвърлени и анатемосани. Избити са около 500 богомили, голяма част от водачите и последователите на богомилството напускат България и намират добър прием в редица европейски страни. От България идва ярък лъч светлина, който събужда европейските народи и запалва факлите на множество хуманистични учения, които довеждат до освобождаване на човешката личност и до реално признаване на нейната духовност. Богомилството запалва пламъка на Хуманизма, Ренесанса, Реформацията. Богомилите не са успели в България, но са дали мощен тласък на европейската култура. Петър Дънов, който се определя като последовател на Боян Мага пише за богомилите следното:
Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. По същина и значение, богомилството е предвестник на Учението на Петър Дънов.

bones, masoni

Масонството е свързано с древни практики и ритуали.

НЯКОИ ПРИЛИКИ С МАСОНСТВОТО
В началото на своите служби богомилите четат уводния текст от Евангелието на Иоан: В началото бе Словото…, След завършване на богослужението вярващите се сбогуват, като се целуват помежду си. Помежду си се наричат братя и сестри и се поздравяват с думите: Словото на живота да опазим! Имат четири основни ритуала: общи молитвени събрания, приемане на слушатели в степен вярващи, посвещаване на вярващи в степен съвършени и взаимна изповед на членовете на братството. Върху главата на кандидата поставят Евангелието от св. Иоан и прочитат част от него. Корените на богомилския светоглед трябва да се търсят в Евангелията. Особеното им предпочитание към Евангелието на Йоан може да се обясни с разбирането, че именно то съдържа езотеричната страна на Христовото учение. От Катарския требник, друг автентичен документален източник става ясно, че богомилите си служат в своите проповеди с редица книги сред които и приписваната на цар Соломон книга (Еклесиаст).

КОСМОГОНИЯ НА БОГОМИЛИТЕ
Богомилите са носители на древна езотерична традиция, която води началото си от Хермес Трисмегист в Древен Египет, и изграждат космогонията си върху седемте херметични принципа в синтез с християнските мистерии, които са общовалидни за целия Космос. Те първи достигат до схващането за хелиоцентричната структура на космоса. Почитат и се прекланят пред жизнената сила на Слънцето, позната като прана. На богомилските паметници Слънцето е с формата на роза. Най-често богомилската слънчева роза е с централен диск и шест кръгчета, разположени наоколо. Нейните очертания напомнят графичния модел на Слънчевата планетна система –

sun

Слънцето е мощен символ в богомилството.

Слънцето в центъра и шестте видими планети, които го обкръжават. Техните символи представят последователно циклите на движение на слънцето: изгрева, залеза и промените на сезоните. В учението им е застъпена окултната истина, че съществуват седем небеса или полета на Живота. Те имат ясни представи за ангелските йерархии, които управляват световете, и добре познават макрокосмоса и природата.
БОГОМИЛИ, РОЗЕНКРОЙЦЕРИ И МАСОНИ
След прогонването на богомилите от България най-благоприятна почва за развитие получават в Бавария, там се сформират и започват работа около 40 центъра. По-късно, през ХIV век, Европа е изпълнена с мистични движения, водещи началото си от един и същ извор – богомилското учение. В този век Християн Розенкройц основава мистичното братство на розенкройцерите. Приема се, че Орденът на Розенкройцерите е създаден въз основа на богомилството. Розенкройцерите са прониквали във всички области на живота и навсякъде са внасяли нови идеи, творчески импулси. Християн Розенкройц поставя началото на една нова епоха в културата на западния свят, неговите идеи са непресъхващ духовен извор за Европа и в наши дни. Именно от този извор черпи сили и учението Антропософия на Рудолф Щайнер.
Заключение
Независимо от белите страници на този период, пред нас се разкрива картината на едно необикновено общочовешко учение, проникнало в умовете и сърцата на средновековните хора и оставило дълбок отпечатък върху бъдещото развитие на историята. Световната мисия на богомилите се свързва с обединяването на човечеството в една голяма общност на любовта. Най-същественото и най-ценното в богомилските разбирания за човека и Бога е това, че ключът за разбиране на вселенските тайни е в онази вътрешна светлина, която не угасва никога в човека – Божият образ в него.
Материалът е публикуван с любезното съгласие на неговия автор Магдалена Атанасова

Това също е интересно...

3 Responses

  1. Силвия казва:

    Абсурд е да се счита, че българите са „платили“ за прогонването на богомилите с петвековното робство, по-голяма глупост няма. Нищо не може да оправдае петвековния терор и геноцид над българите, никакви реваншистки проповеди и вменява ния на вина няма да ни накарат да се считаме за виновни. Ако беше така, щеше да бъде наказан елитът, а не хората. Не се опитвайте да ни вменявате историческа вина, нямаме такава. Освен това, не сме били длъжни да разрушим целия си досегашен живот, прилагайки на практика съмнителни идеи. И не, част от идеите им не ми харесват изобщо.

  2. хулиганката казва:

    Така е, права сте, Но в случая авторът цитира Петър Дънов.

  3. георги казва:

    Браво!-Точно и ясно е обяснено, изумяват ме учебници и статии с напълно неясни и отвлечени определения за богомилството!

Вашият отговор на Силвия Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>