Доника е пич!

Bulgaria on Air

Доника Ризова е автор и водещ на единственото предаване за медии в българския ефир.

За Доника, сериозно – Доника Ризова е автор и водещ на единственото предаване за медии в българския ефир – Медиите ON AIR (всяка събота от 16.30 часа по Bulgaria ON AIR). Тя не само дава трибуна за дискусии, важни за работата на журналистите в България, но и прави интервюта със знакови и популярни лица, обект на медиен интерес.

Доника Ризова (без връзка с други Ризови) започва кариерата си като репортер в „Дарик радио“ и по-късно става главен редактор, отговарящ за развитието на радиото в Северозападна България. Към Bulgaria ON AIR се присъединява през 2011 г. За себе си казва, че се стреми да бъде честен „разказвач“, да се вслушва в думите на събеседника и да не обръща „прожектора“ само към своята позиция.

Носител е на наградата „Златното перо“ на СБЖ за 2011-2012 г. в раздел „Електронни медии – телевизия“, а две години по-късно бе сред номинираните журналисти за наградата „Заедно“ на фондация „Работилница за граждански инициативи“.

За Доника по хулигански – Тя е от онези момичета, които може да танцуват до четири сутринта и в шест да бъдат на ефир, все едно са спали ползотворно последните 16 часа, плюс това са имали време за кафе, смути и грим. За нея, когато е „да“, е „да“, но щом веднъж е казала „не“, трудно може отстъпи дори до „може би“. Доника е онова, което Златките никога не искат да се случва в живота им, защото тогава ще се разбере, че една жена освен красива може и да е интелигентна. И не става дума за онази емоционална интелигентност, на която държат блондинките без образование, а за класическия смисъл на думата, подплатен с книги, две магистратури към СУ „Св. Климент Охридски“ (езиково обучение и връзки с обществеността) и здраво бачкане, момичета, здраво бачкане!

Трудно ли е да се прави предаване за медиите в България, след като те или фалират, или никнат като гъби; или са отчаяно нефинансирани, или обвързани с икономически кръгове; или са отчайващо свободни, или са отчайващо зависими?

България он еът

„Ако на целия екип му е интересно, значи и зрителите ще останат с нас до края на предаването.“- казва Доника.

Защо да е трудно при тези условия? Едни фалират, други се раждат – това е кръговратът на живота. Представяте ли си нищо да не се случва с медиите? Думата отчаяни може да бъде хаштаг на интервю с друг човек. Аз виждам ситуацията доста по-позитивно. Кое ме кара да мисля,че нищо в България не е чак толкова трудно и отчайващо? Хората. В случая журналистите. Напук на всички модерни напоследък клишета за нивото на свободата на словото и неподготвените репортерки „дръжки на микрофони“ в професията има много качествени хора, които искат да си свършат работата, да са полезни и да си сложат името „зад заглавието“ с достойнство. А за „отчайващо свободните медии“ нямам коментар освен този: Няма нищо по-хубаво от свободата. Да не се отчайваме предлагам.

Когато си в ефир, какво е най-важното нещо за теб?

Да накарам момчетата зад камерите да внимават в разговора. Да направя толкова интересен разговор, че да накарам редактора Емил Спахийски и режисьора Янчо Янчев да искат да питат и те нещо в последните минути… Ако на целия екип му е интересно, значи и зрителите ще останат с нас до края на предаването.

Естествено е да те питам за ефирни гафове, но искам да споделиш и за твои забавни или любими моменти пред камерата.

Имам един много любим момент. За четвъртия рожден ден на предаването колегите ми бяха подготвили изненада. Влязох в студиото, те се бяха събрали в единия край, а на видеостените пишеше „Доника е пич!“. Разплаках се.

Твоята кариера преминава и през „Дарик радио“. Коя е по-голямата ти любов – телевизията или радиото, и защо?

Радиото е било голямата ми любов, когато работех в „Дарик“. Там срещнах много от хората, които и до днес са ми най-близките приятели. Сега голямата ми любов е телевизията. Любовта и тя се променя с годините. В радиото се научих на всичко важно. Сега на телевизията й е по-лесно с мен.

А как започна твоя флирт с медиите. Спомняш ли си момента, в който реши: с журналистика ще се занимавам?

Какъв ти флирт. Влюбване от пръв поглед. Бях на 5. Обожавах вестникарската хартия, мастилото.

Darik Radio

В радиото се научих на всичко важно. Сега на телевизията й е по-лесно с мен.

Научих се да чета, за да мога да разбера какво пише в „Работническо дело“ (органа на комунистическата партия). Събирах бабите и дядовците на пейката пред моята къща и им организирах четене на вестник. На 14 вече пишех във вестник. Никога не съм искала да се занимавам с нещо друго.

Ако зависеше от теб, какво би променила, добавила в журналистическия етичен кодекс?

Не бих добавила нищо. Просто бих призовала да го спазваме. То това е общ проблем на нас, българите – създаваме правила, за да се фукаме, че ги нарушаваме. Хулиганска работа.

Освен перфектен водещ ти си много красива жена. Как се поддържаш? Какво дава вдъхновение на деня ти и осмисля нощите?

За първата теза се нуждаете от доказателства, нали? Аз съм обикновен човек. Денят ми трябва да е смислен и само това може да го направи интересен. Животът обаче често се опитва да се забавлява на мой гръб, което е свързано с горчивина, но очевидно това е част от спектакъла. Колкото до нощта, там завесата пада.

Какво е твоето житейско предизвикателство?

Да бъда майка, дъщеря, сестра, любима, приятелка… Да бъда важна част за хората, които обичам. Да имам време за семейството си е най-голямото ми предизвикателство.

Какво заема свободното ти време?

Не правя нищо кой знае колко екстремно. От време на време стрелям с арбалет, но не по движещи се мишени. Колкото да поддържам форма. Иначе имам селска къща с голям двор, няколко кучета и голяма библиотека.

Когато вечер се прибереш след тежък ефир, какви са твоите мисли и успяваш ли да се настроиш бързо на „домашен режим”?

С дъщеря тийнейджърка и син второкласник не ми остава много време да се настройвам. Директно

Mediite Donika Rizova

„Колегите се шегуват, че на екрана се появява моят аватар. В живота аз съм съвсем друг човек.“

се гмуркам в любовни трепети и задачи по математика. Всъщност колегите се шегуват, че на екрана се появява моят аватар. В живота аз съм съвсем друг човек. Обичам да се шегувам, да погаждам номерца, да има суматоха около мен.

Къде и каква ще бъде Доника Ризова след 10 години ?

Надявам се да ме има. Да съм баба вече. Много елегантна и мъдра баба. Да пиша книга някъде на топло. Там, където има море и красиви залези. Клиширано е, обаче много ми харесва тази мисъл. Всъщност защо да е клиширано? Малцина го постигат, значи е красив блян. Пожелайте ми го!

Пожелаваме го!

 

Това също е интересно...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>