Евгеника и трансхуманизъм – жестокост или благодат

евгеника

Може би така е трябвало да изглеждат избраните.

«Евгений», равнозначно на благороден, знатен, избран. Кои и какви са „евгениите“ и наука ли е евгениката, или е оръжие срещу еволюцията, ХУЛИГАНКАТА се опитва да разбере с този материал.
За пръв път терминът „евгеника“ използва през 1883 г. Франсис Галтън, братовчед на Чарлз Дарвин, с което потвърждава, че крушката не пада по-далеч от дървото, т.е., че има нещо гнило в Дарвиновия род (това в кръга на шегата като прелюдия към тази сериозна статия). Най-общо евгениката се смята за част от модерната наука, която има за цел да подобри човешките наследствени белези, като „си играе“ и комбинира различни популации. В тази си форма евгениката става особено популярна в началото на ХХ век. Първият международен конгрес се провежда през 1912 г., а сред участниците са личности като Леонард Дарвин, председател на конгреса и син на Чарлз Дарвин (погледнете по-горе, когато говорех за Дарвиновия род), Уинстън Чърчил (почетен заместник-председател), Огюст Форел (известен швейцарски биолог и психиатър) и Александър Бел. Тези хора още в самото начало разделят новата наука „евгеника“ на позитивна и негативна.

еволюция

Дали това е хода на човешката еволюция?

Позитивният раздел е насочен към постепенното създаване на здраво потомство с подобрени генетически качества. Негативният директно цели недопускане на раждане на поколения с аномалии. Това поражда и първото сериозно възражение срещу евгениката, подсказано от Томас Морган, носител на Нобелова награда по биология през 1933 г. Той демонстрира случаи на генетични мутации, различни от наследствеността. Например при негов експеримент с плодовата мушица се появявало поколение с бели очи от родители с червени. Според Морган това показва, че значими генетични мутации са възможни и извън наследствеността и че концепцията на евгениката, базирана само на генетичната наследственост, е спорна.
Положението с новата наука съвсем се влошава в средата на ХХ век. Тогава върху евгениката се лепва черна точка заради налагането на нацистката расова политика, целяща създаването на чиста арийска раса. Неин флагман става Хенрих Химлер, под чиято егида се (1935 г.) се създава организацията „Лебенсборн“ (нем. Lebensborn) – «Източник на живот». Тя се превръща в жесток инструмент на националсоциалистическата расова политика. Lebensborn създава специални домове, в които майки раждат и отглеждат избрани деца „без наследствени болести“. Целта на новата раса е да се превърне в основа на чисто общество. Но самите корени на тази

Лебенсборн

Така са се грижили за децата в проекта Лебенсборн

„евгенистична“ идея се търсят не във военна Германия, а още в дълбоката древност. Предполага се, че основите на такъв тип селекция са поставени от скотовъдните народи. В Спарта смятаните за непълноценни деца с отклонения били хвърляни в пропаст. Дори самият Платон е писал, че не бива да се отглежда поколение от обременени родители, а моралните извращенци трябва да бъдат наказвани. Хитлеристите разгръщат идеята и я прилагат в зловеща изтънченост: стига се до стерилизация на психично болни хора, хомосексуалисти, цигани и евреи, като според официалните данни общият им брой нахвърля 400 000 институционализирани лица. Тази форма на евгениката нахлува и в други части на Европа. Швеция се оказва на второ място по брой извършени стерилизации на глава от населението. Още през 1909 г. в Стокхолм е създадено „Общество по расова хигиена“, а по-късно през 1920 г. е основан и Шведският институт по расова биология, който по силата на закона за задължителна стерилизация (действащ от 1934 до 1976 г.) подлага на такива операции 62 000 души. След Германия и Швеция и Норвегия, Дания, Финландия, САЩ, Естония, Швейцария, Англия, Канада, Мексико и Япония пристъпват към такива нечовешки практики в името на едно по-добро човечество.
Залезът на евгениката и нейните години, в които се приема като наука, настъпва след Втората световна война. Тогава хората не желаят да бъдат свързвани с геноцидни политики и стерилизационните програми, но затова пък на мода излиза един друг термин – трансхуманизъм. Много може да се спори дали трансхуманизмът като концепция не е продължение на евгениката, тъй като според приетата дефиниция той представлява международно, интелектуално и културно движение, подкрепящо използването на наука и технологии за усъвършенстване на човешките психически и физически характеристики. Трансхуманизмът смята различните човешки състояния като инвалидност, страдание, болести, остаряване и естествена смърт за ненужни и нежелани, затова и последователите му се обръщат към биотехнологиите и към други новопоявяващи се технологии. Но не е ли това борба срещу човешката природа?
Трансхуманистите (терминът се използва от 1957 г.) предричат, че хората евентуално ще могат да

трансхуманизъм

Това ли е бъдещето?

се трансформират в същества с толкова големи възможности, че ще носят наименованието „след-хора“ (post-humans). Това, върху което почти не се акцентира, е, че тези технологични „подобрения“ няма да бъдат достъпни за обикновения човек, а само за подбран елит, който ще може да си го позволи. Масата хора ще се мъчат да оцеляват в среда от генно модифицирани, химически изменени и дори отровни храни. Една избрана част ще се опитва да постигне безсмъртие чрез науката, а ролята на Холивуд и медиите е да представят трансхуманизма като приемливо спасение. За разлика от евгениката, която, опирайки се на дарвинизма, утвърждава, че силните трябва да оцеляват и да се развиват, а слабите да се отсяват и унищожават, при трансхуманизма целта е да се създаде елит, който да усъвършенства само своя род, а обикновените хора са обречени на робска съдба без правото на избор.
Можем само да се надяваме, че Всемирната декларация на ЮНЕСКО за човешкия геном и човешките права, която изрично казва: „Никой не може да бъде подлаган на дискриминация, която нарушава или оказва влияние върху нарушаването на човешките права, основни свободи и човешко достойнство поради своите генетични характеристики. Никакви изследвания или приложения от изследвания, засягащи човешкия геном, по-специално в областта на биологията, генетиката и медицината, не могат да доминират над зачитането на човешките права, основни свободи и човешко достойнство на индивидите или групи хора“ – ще бъде спазена. Евгеника и трансхуманизъм – жестокост или благодат, въпрос без отговор?

Това също е интересно...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>