Клъцни-срежи или приказка за гилотината

гилотина

Работата на палачите била облекчена с този универсален „убийствен” механизъм

През втората половина на 18-ти век Франция е изправена пред тежка икономическа криза, глад, болести и мизерия. Престъпността е в огромни размери, а  властите въобще не се колебаят в опитите да я тушират и бързо насрочвали смъртно наказание. Престъпниците съвсем официално били изгаряни на клада, обесвани, разстрелвани, разпъвани и обезглавявани, при това публично, сред одобрителните викове на  тълпата. Но тъй като дори и в смъртта някои са по-равни от други, методът на обезглавяване бил запазена марка само за богаташите- смятал се за най-безболезнен. В един момент смъртта като справедливо възмездие станала толкова честа във Франция, че от нея започнали да страдат не наказаните и техните роднини, а преките изпълнители. Работата на палачите водела до физическо изтощение и морална умора, а  нуждата от универсален „убийствен” механизъм станала все по-належаща. Но  в епохата на Просвещението масовото наказание трябвало да бъде хуманно. Смъртта била наказание, но не бивало да предизвиква страдание и болка в осъдения. Трябвало да настъпва бързо, безболезнено и безпогрешно, а както разбираме и под наклон от 45°. На сцената се появила гилотината, наречена на Жозеф-Игнаций Гилотин.

През 1791 г. професорът по анатомия Жозеф-Игнаций Гилотин бил член на комитет, приел нов метод за изпълнение на смъртното наказание, без оглед на социалното положение на осъдените. Вече обезглавяването нямало да е само за богатите. Гилотин излязъл и с предложенията смъртта да не публична, а семейството на наказания да има определена компенсация, но идеите му се струват прекалено благородни и хуманни и не били приети. Остава само фактът, че гилотинирането се превръща в предпочитаното публично зрелище в скучното ежедневие на французина. Историята твърди, че макар да носи неговото име самият Жозеф-Игнаций Гилотин не е създател на убийственото приспособление. Находчив офицер от Страсбург прави чертеж за обезглавяваща машина и наема немския инженер и производител на клавесини Тобиас Шмид, за да конструира прототипа. Шмид поставя острието при наклон от 45°, като изчислява, че така смъртта ще е най-бърза и необратима и, както се изисквало по онова време, хуманна.
Въпреки извънфренския произход, французите биват смятани за създатели на гилотината и те са първата нация, която я използва като стандартно средство за екзекуции. Първият екзекутиран по този най-човечен начин бил Никола-Жак Пелетие. Последвали още много и чести подобни действия, дотам че гилотинирането влиза в разговорния език и става популярно сред народа като: „национално бръснене“, „вдовицата“, „ мадам Гилотин“ и др.

След  1870 г. „ мадам Гилотин“ била принудена да се модернизира и да прерасне в

гилотина

Модернизирана и осъвременена „ мадам Гилотин“

„система Берже”. Това било названието на усъвършенствана гилотина, използвана за смъртното наказание във Франция до неговата отмяна. Системата била модулна конструкция, монтирана непосредствено на земята без да се използва ешафод. Палачът и асистентите му били базирани в Париж и пътували до затворите до които се налагало да работят. Процедурата се извършвала за броени секунди, обикновено пред затворническите врати, като тялото и отделената глава падали директно в специални сандъци.

За последен път гилотината се използва във Франция през 1977 г., когато е наказан  Хамид  Джандуби. „Вдовицата” обаче се оказва милостива към някой си Филип Морис. Неговата екзекуцията била определена за 1981 г., но същата година пък било забранено изпълнението на смъртното наказание и Морис бива помилван.

Като за финал можем да отрежем, че поради липсата на строга статистика се смята, че чрез гилотиниране са умъртвени между 15 000 и 40 000 души.

Известни французи обезглавени чрез гилотина:

гилотиниране

Обезглавяването на Максимилиан Робеспиер

  • Людовик XVI
  • Мария-Антоанетта
  • Шарлота Корде
  • Антоан Барнав
  • Жан Силвен Байи
  • Жорж Жак Дантон
  • Антоан Лавуазие
  • Максимилиан Робеспиер
  • Жорж Кутон
  • Луи Антоан Сен-Жюст
  • Матю Журдан
  • Жан-Луи Верже
  • Камил Демулен
  • Антоан Фуке-Тенвил

 

последно гилотиниране

Последната публична екзекуция с гилотина през 1939 г.

Това също е интересно...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>