Лорина Камбурова: Аз съм шоколад и боровинки

Lorina Kamburova

Лорина нашумя като Лия от сериала „Връзки“

Лорина, хубаво, но странно име.
По времето, в което съм била планирана, това е било през 1991 година, не е имало сериали, от които родителите да се сетят за някое интересно име (усмихва се). Тогава моят баща ме е сънувал, сънувал е името ми. Скоро четох и за индиговите деца и видях, че те се свързват с хората, с които имат по-голяма връзка именно в сънищата си. Явно с него имаме кармична връзка. Може би и аз съм се свързала с него.
Разкажи ми нещо повече за него и семейството си.
Баща ми беше моряк. Радист. Дядо ми беше директор на Пристанище Варна в едни славни и по-добри години. Хората още го помнят и уважават. Иначе по линия на майка сме от Македония. Знаеш хората оттам с какъв характер са (усмихва се). Ние чак от Битоля сме дошли, та във Варна, на хубаво и далечно място. Фамилията ми е била сред най-прочутите сладкари във Варна. Бащата на баба е имал най-добрата сладкарница в центъра на града. Но по времето на комунизма нещата са се променили, макар че явно генетично ми е заложено да обичам сладичко. Това обаче не означава, че умея да го приготвям, но сладкото присъства в храната ми, дрехите и парфюмите. Аз съм шоколад и боровинки (пуска онзи безгрижен смях, който я прави неповторима).
Може би всички девойки от малки мечтаят да станат актриси. И с теб ли беше така?
Няколко пъти се отказвах. Аз съм такъв човек, че когато нещо ми харесва, ми харесва от сърце, когато – не, не го приемам по никакъв начин. Три пъти се отказвах от идеята да стана актриса. Но когато си в десети клас, вече започваш да мислиш какво искаш да правиш. Срещах колеблива оценка от баба ми, която много ми помага и много обичам. Не е отричала това, че искам да съм актриса, но ме предупреждаваше да си помисля. Истината е, че тази работа е много тежка. И пазарът е малък, трябва да си много добър, за да изпъкнеш, а това става с години. Мислех си още за журналистика или право, но накрая за да й угодя, влязох във Варненския икономически университет с напреднал френски. Завършила съм езикова гимназия и срам ли е, похвала ли е, но на матурата имам по-висока оценка по френски език, отколко по български. Плюс това университетът е на пет минути от дома, така че май нямаше по-добър вариант. Но все пак реших да пробвам и в НАТФИЗ и успях да вляза в класа на проф. Здравко Митков и прословутите му асистенти, Нина Димитрова и Петър Пейков! Успях и за дни се преместих в София.
И красотата ти е изиграла решаваща роля. Ти имаш вид на модел! Лорина Камбурова- модел!

Lorina Vruzki

Лорина „моделства“ за забавление.

Ами имам вид на модел (смее се). В няколко клипа участвам. Най-новият е на Иван Радуловски от „Х Фактор”. Моделството за мен е хоби. Обективът е добро упражнение – обичам да позирам, да пробвам различни дрехи, да сменям кожи и грим. Специално сега русата коса много ми липсва (в началните серии на „Връзки” Лорина е руса, после се променя в естественото си кестеняво). Идва ми да се обръсна и да си сложа пак русо. Но съм по себе си кестенява. С дълга коса бях доста време, но ми се наложи да играя момче в представлението на Здравко Митков „Повелителят на мухите”. Играх един малък убиец, Роджър, и нямаше как това да се случи, ако бях с дълга коса. Няма как момичето да играе момче, ако не се раздели с нещо женско в себе си. Много хора не ме разбраха, но аз реших, че ако искам да израсна, да имам развитие в професията, трябва да опитам да се слея с образа и… си отрязах косата. Много, много полезно и поучително за една жена е да си отреже косата. Защото така тя спира да вярва единствено и само, че красотата и нежната й сила идват от косата. Нали знаете, че според суеверието силата на една жена е в косата. Аз тогава намерих в себе си други силни черти и наблюдавах как съществото ми реагира по различен начин с другия ми вид. Може би събудих и мъжкото в себе си. Тогава получих и най-страхотния комплимент от моя професор и моята асистентка, които казаха, че единственото нещо, по което се познава, че Лорина е жена след целия този грим, са краката й. Това удостовери, че аз всъщност съм имала успешна мисия в това, което съм тръгнала да правя.
Героинята ти във „Връзки“ е голям чешит. Дава вид на нахакана хулиганка, но всъщност май е нежна и романтична.
И двете сме много волеви характери. Разликата е степента, в която се появява характерът, и обстоятелства в живота ни. Лия е също страшно романтична натура – надявам се зрителите да усетят този нюанс в нея. Ранима. По един неин си начин е успяла да изгради защитна стена. Аз имам дълбока връзка с моя баща, а тя всъщност няма връзка с никой от бащите си и няма респект от никого в семейството си. Не знае границата. Няма как да я осъждам, защото тя се влюбва в образа на бащата. Всички сме имали залитанията си, всеки си е падал по неподходящия тип мъже, но това е в годините, в които всеки има право да прави грешки, да е различен и експериментира. Лия се влюбва в образа на продуцента (Велизар Бинев), защото този мъж изразява категорично мнение, излъчва самообладание и мъжество. Той наистина е с една стоунфейс физиономия, излъчва самочувствие. Тя не смята нито един от двамата си бащи за такива хора – единият се прехласва по бивши миски, а другият е под чехъл. Според мен и в живота е така. Всички хора търсят авторитетите, които нямат в семейството.

Lorina serial

Когато сметна, че един човек е всичко за мен, давам всичко за него.

А ти как си в любовно отношение?
В момента нямам много време. В общи линии разговорът започва и завършва с това, че съм зодия Скорпион. Много съм жертвоготовна, което понякога не е много добре. Когато сметна, че един човек е всичко за мен, давам всичко за него. Понякога съм чепата и рязка, но опитвам да съм по-деликатна и се уча. Имало е случаи, в които съм имала гадже, което има рожден ден. И аз му пиша любовно писмо и докато го няма, го скривам между нещата му, така че само той да си го прочете – това според мен е жестоко любовно обяснение (смее се). Когато си влюбен, езикът ти се развързва. Аз много лесно се трогвам, лесно мога да се разплача и да се зарадвам. Веднъж с една приятелка се видяхме навръх рождения ми ден. Часът беше минута след полунощ и тя беше взела едно много красиво есенно листо и ми го подари с думите: „Това е за теб…“ Е как да не те трогне това нещо?!
Явно малките знаци говорят много за теб. Фаталистка ли си?
Имам специално отношение към датата 15 август. Аз съм кръстена точно тогава и освен че е празникът на Варна, този ден е и най-големият празник на Майка Богородица. Нося си медальонче с Богородица, подарък от майка ми. Винаги, когато отправям молитва, е към нея. Освен това първият ми снимачен ден за турския сериал беше точно на 15 август (Лорина е част от кастинга на турската продукция „Ездачи”). Казах си, добре, щом на този голям празник започвам снимките на първия си филмов проект, значи има нещо. Тогава беше много щастлив ден за мен, считам го за повече от рожден ден. На този ден гледам да съм във Варна, край морето и да гледам зарята. Морето е много силно, много притегателно за мен. Може и да се смееш, но докато не влязох в НАТФИЗ, си мислех, че навсякъде има море. Не можех да си представя, че може да се живее далеч от морето. В София имах жестоки депресии, защото то много ми липсваше. Това, което софиянци нямат, и хората, които не живеят до брега, е място, към което да отидат и да видят нещо по-голямо от тях и техните грижи. Когато гледаш морето, не виждаш лимит и разбираш, че твоите проблеми са незначителни.
Ти самата как се справяш с проблемите и трудностите на млад актьор в България?
Когато не съм смъртно изморена, обичам да ходя да плувам и да гледам тежко стари филми – от 50-те, 60-те години. Тогава е имало толкова прекрасни актьори, красиви и завладяващи. Наблюдавам ги, за да мога в един момент и аз да имам готовността да направя нещо подобно. Обичам да ходя на концерти по малки клубове. Даже тази зима имах възможност да участвам в един джем, в който отиваш и различни музиканти, които не се познават, започват да свирят заедно. И аз имах възможност да пея импровизационно с тях.
Значи освен музикант си и певица.
Имам дуети с Росен Пенчев. (чуйте тук)

Това също е интересно...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>