Мартина Ганчева за жената в нея, за румънския президент и детайлите на живота

Българиа он еър

Мартина Ганчева е водеща на предаването „Днес“ по Bulgaria On Air.

Първото впечатление, когато видиш Мартина на живо е, колко крехко и нежно е момичето, за разлика от авторитетната телевизионната водеща на екрана. Обаянието обаче си остава. Разговорът с Мартина минава неусетно, динамично, интересно- също като един ден или онова неизбежно „Днес“, което журналистката събира в едноименното с предаване по Bulgaria On Air.
Във времето, в което всяко младо момиче мечтае да бъде телевизионна водеща, не мога да не те попитам как започна твоето тв приключение?
Моята история с медиите започна някъде през 2000-та година, когато бях първи курс студентка по румънска филология. Тогава се озовах на стаж в БНР, в предаването „Хора, пътища, автомобили“. Доста време, както всеки млад стажант, тичах по улиците и правех анкети и репортажи. Но така се случи, че водещата тогава излезе по майчинство и ми предложиха аз да заема нейното място. Така, за известно време, бях радиоводеща.
А появата ти на екран?
Първият досег с телевизия беше в тогавашната телевизия „Ден“, когато програмен директор беше Уляна Пръмова. Тогава правеха кастинг за водещи и не знам защо, но реших да се явя. Уляна Пръмова много ме хареса и всъщност тя беше първия телевизионер, който ми каза, че съм родена за екран. Но проектът „Ден“ много бързо приключи и след чак през 2004-та г. отново се върнах към телевизията като международник в „Диема“.
Международник- звучи страшно! Може би малко от читателите и зриителите ти знаят, че си на „ти“ с темите от румънската политика и икономика. Но защо все пак реши да се насочиш към румънския език? Той далеч не е популярен в България.
Като студентка кандидатствах с български език и литература. Единствените специалности, в които можех да вляза само с този изпит бяха българска и румънска филология и аз реших да запиша втората- поне щях да науча друг език. Тогава не подозирах, че нашата съседка ще дръпне толкова в икономическо отношение.
Винаги съм се възхищавала на старанието, с което румънците поддържат своите легенди- Дракула, историята за Иляна Румънска, съдбата на крал Михай…Ти имаш ли любим момент от румънската история?
Всъщност не съм много голям фен на историята, за огромно съжаление на моя баща, който е историк по образование. Но мога да кажа, че ми е много любимо да разглеждам замъците в Румъния. Те са уникални! Да, това, заради, което и аз уважавам румънците е, че много държат на своята история и традиции.
Каква е разликата, според теб, между българите и румънците? Те толкова бързо се окупитиха от кризата, че чак им се възхищавам.
Това, с което те успяха и което правят и гърците е, че имат гражданско самосъзнание и смелост. Когато не са съгласни с нещо- излизат и протестират. Но не са 500 души, а 500 хиляди, например. Според мен за един народ е много важно кой е бил моделът на подражание. Факт е, че румънците имат доста силно лоби в ЕС от страна на Франция, например. Факт е, че тяхната история и култура е повлияна от Австрия и Унгария. Имали са добър пример и продължават да го развиват в съвременната си култура.
Ти си преводач и на автобиографията на актуалния им президент.

svobodno vreme

Съботата е моя свободна територия, с много разходки и ходене на танци.

За мен Клаус Йоханис беше голяма новина! Когато го избраха, аз отразявах събитието и много се вълнувах. Той е прецедент, защото не е румънец, а етнически германец и въпреки това е избран на този висок пост. Силно ме заинтригува неговата личност и при едно от пътуванията ми до Румъния си купих автобиографията му. Срещнах се с румънското издателство и от там споделиха, че много биха искали да издадат книгата в България, стига да има интерес. И така… Съвместно с румънците и от българска страна със „Сиела“- книгата вече е факт.
Какво усещане остави тя в теб, след като затвори финалната страница?
Приятно усещане и много възхищение! Той е президент и в същото време е изключително земен човек. Това е човек, който не обича да е в светлината на прожекторите, макар професията му да го изисква. И въпреки, че протокола задължава друго, Йоханис обича да кара колело до работа, да майстори нещо с ръцете си…
И след като дори румънският президент се разкрива лично, дай да навлезем и в твоя живот по-дълбоко! Сподели кои са твоите женски тайни и страсти!
Много обичам да се разхождам и да вървя пеш. Почти всяка събота излизам навън да изпия кафето си. Съботата е моя свободна територия, с много разходки и ходене на танци.
Танци?
По танците се запалих преди три години. Тогава гледах редовно „Dancing Stars” и във FB имаше някаква игра. Aз бях първата, която е отговорила правилно и спечелих като награда три посещения по салса, но установих, че това не е моят стил. Явно не обичам някой да навлиза в личното ми пространство. Започнах да търся това, което ще ми хареса и се захванах с MTV street dance. Буквално преведено това са улични танци, много енергични, много страстни…Тази година дори се очертава едно голямо предизвикателство за мен. С групата ми започваме да се готвим за едно мащабно събитие, в което участват хора от цял свят, а наградата е посещение в Южна Корея и среща с най- популярната южно корейска група. Миналата година пък имах друго предизвикателство. В НДК се провеждаше „Нощта на Оскарите“ и моята група изпълни „Танцът на котките“, вдъхновени от „Батман се завръща“ и Мишел Пфайфър.
До хубава жена като теб не може да няма и хубав мъж…
Има! Хубав, интелигентен и много добър. И тук е мястото да кажа, че ако не беше той, аз нямаше да стигна до тук, защото е безкрайно търпелив към всички моменти, в които липсвам от вкъщи или работя. Не мисля, че много хора биха реагирали толкова толерантно. Той е най-верният ми барометър и съветник. Не ми спестява нито похвалите, нито минусите. Другият човек, който е най- големият ми критикар и в същото време най- големият ми фен е майка ми. Нищо не ми спестява- от тоалета до съдържанието на предаването ми.
Така или иначе заговорихме за семейството ти, хайде да разкажем и за едни по-пухкави негови членове. По едно и също време си имала и котка и куче- питбул.
(усмихва се) Аз по принцип обичам кучета и сега имам котка за пръв път. Тя е спасена от улицата. Просто като я видях- малка, слаба и черна – не устоях! Женска е. Не прие никакви други имена и отговаря само на Маца.

black cat

Марти и Маца

Позволяваш ли й да минaва пред теб?

(смее се) Разбира се! Това ни възприятие за черните котки е малко погрешно. Те всъщност са символ на страхотен късмет и казват за тях, че са духчетата на дома. Убедена съм, че е така.

Чувала съм, че кучетата се привързват към господарите си, а котките към дома.
Абсолютно е така и Маца го демонстрира. Когато питбулът дойде вкъщи той беше бебе. И понеже към едно бебе вниманието винаги е повече, явно тя ревнуваше, командореше го и правеше с него каквото си иска. Тя искаше да е в центъра на вниманието! Днес питбулът е в провинцията и се чувства страхотно, защото има огромна площ, където да изразходва енергията си. Но това, което искам да кажа за питбулите е, че са най- уникалните кучета, изключително добри към стопанияте си и децата. Между другото, скоро на гости в предаването ми беше една ветеринарна лекарка и тя каза, че питбулът върви в комплект с котка и с дете. Толкова са мили!
Освен към домашните любимци накъде те води тръпката?
Много обичам детайлите и аксесоарите. Обичам да разглеждам бижута, дори аз самата известно време се занимавах с това. Всъщност всичко започна като смешка. Купих си от едно магазинче за хоби материали декупажни сърца. Направих ги точно преди Свети Валентин и мои приятелки проявиха интерес и казаха, че искат такива. Така лека полека започнах да си измислям модели, а сега една от стаите в къщи прилича на ателие. Цялата е пълна с…неща.
С удоволствие някой ден, ако имам време бих си отворила бутиче за красота. Правенето на бижута отнема много време, но е страхотен релакс. Забелязала съм, че когато човек, работи с ръцете си съзнанието му е сериозно.
Ако има местенце, на което може да се скриеш от шума и суетата и да изчистиш съзнанието си, кое би било то?
Бих се скрила на място, където задължително има вода…Река, море… Сигурно, защото и зодията ми е такава. Зодия Риби съм.
Но вие сте много чувствителни.
Да, силно емоционална съм и много често ми се случва да плача, но се старая никой

Bulgaria on air

Бих се скрила на място, където задължително има вода.

да не го вижда. По принцип трупам, трупам навътре в мен и в един момент имам нужда емоцията ми да избие.
Зная, че си преживяла и тежки здравословни моменти…
Истината е, че още от дете много боледувах, може би защото съм родена и израснала в Русе, където обгазяванията бяха голям проблем. Зад гърба си имам три много сериозни операции и това, което искам да кажа на жените, на които им предстои подобно нещо е, че не бива да се страхуват. Трябва да съберат сили и да повярват в себе си. Между другото точно тези изпитания ми помогнаха много да променя начина си на живот, защото преди 10 години той не беше никак здравославен. Тогава не отдавах толкова голямо значение на храната и спорта.
Това ли са двата ключа за здрав живот?
Те и превенцията. Задължително е една жена на всеки шест месеца да си направи прегледи и да си обърне внимание. И когато се натрупа стрес и умора, трябва да умее да си каже „стоп” и да отдели поне един час само за себе си. Трябва да умее да се обича!
След толкова много изпитания, може би е време да напишеш книга за живота си. Ако „хванеш молива” какво би било заглавието и съдържанието?
„Дневникът на Марти“! Аз водя и такава рубрика. Не съм от хората, които пазят всичко в тайна и бих разказала за трудностите, през които съм преминала, защото ми се иска да помогна и на други хора, които се сблъскват с моите проблеми.
Марти, искам да те попитам…Както каза ти много си преживяла и все пак не таиш ли някаква чиста човешка злоба към случилото се?
О, има ли място за злоба?! Толкова много агресия има около нас и не е вариант на агресията да се отговори с агресия. Предпочитам да вярвам в доброто! Не винаги в реалния живот то побеждава, но не смятам, че ако сме агресивини това ще ни движи напред. Моята книга ще бъде за доброто и за историите, които завършват с щастлив край.

Martina Ganceva

Моята книга ще бъде за доброто и за историите, които завършват с щастлив край.

Това също е интересно...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>