Ni.co, грам срам и още за авторската българска музика

Ni.co

Китарата е като продължение към ръцете на Ники. Дори, когато говори прави недвусмисления жест „дрънкам на китара“.

Ники Николов е от онези момчета, които първоначално определяш като странни, а после ти е странно, че не си ги познавала до сега…А уж познаваш всички музиканти. Ники събира около себе си Владо и Киро, за да правят песни- последователно и с талант, което си е рядкост в наши дни. Бандата им е Ni.co (не зная защо се пише по този шантав начин), албумът „Грам срам“ (браво за заглавието), а сингълът от него „Да останеш тук“ е плод на щателно ученическо разследване.  

На първо виждане човек може да ви обърка с някоя брит банда. Как докарвате толкова готин стайлинг?

На първо място, благодарим за комплимента! Може би съдбата има пръст, че и тримата от бандата разполагаме с не особено внушителна физика, което е характерно за брит бандите (смее се) …Извън кръга на шегата- стремим се да бъдем адекватни както по звучене, така и визуално на актуалните тенденции и на световните изпълнители в жанра.

Макар, че сте млада банда, със сигурност имате своя история. Как се намерихте, усетихте и събрахте!

В този формат и под това име съществуваме от три  години и половина. През март 2013г. излезе официалният ни дебютен сингъл “Реалност Ли Си” и този момент ние считаме като началото на NI.co, поне от гледна точка на статистиката. Но що се отнася до това как се намерихме, ще трябва да погледна доста по-назад във времето. Тук може би трябва да уточня, че и тримата сме пловдивчани и сме участвали заедно в много и най-различни музикални проекти. С барабаниста ни, Владо, имахме банда още през 2004г., когато аз бях 8-ми клас и тепърва прохождах в “групарството”. С басиста, Киро, пък се открихме през 2011г. и оттогава сме си бойни другари.

Защо и дали е важно да се пее на български?

Зависи от поставените цели. Ако една от тях е покоряването на родния пазар, то смятам, че

NI.co

Стремим се да бъдем адекватни както по звучене, така и визуално на актуалните тенденции и на световните изпълнители в жанра.

пеенето на български е задължително условие. Ако целта е успех извън граница, свирене по фестивали и пр., единственият начин е парчетата да се пишат на английски.

Текстът на последното ви парче „Да останеш тук” е главен герой в литературен конкурс за ученици…Само по себе си това е вдъхновяващо и вълнуващо. А как се случи?

На един наш концерт в Пловдив присъстваше преподавателка във Френската Гимназия (Ако Мариана Иванова чете този материал я поздравявам)… та на другия ден тя ми писа, че текстът на тази песен й е направил силно впечатление. Помоли ме да й го пратя, защото има желание да го постави като тема за есе, върху която учениците да разсъждават. Разбира се, това за мен беше страхотен комплимент и не се замислих дали да се съглася. Току-виж съм влязъл в учебната програма (усмихва се).

Сподели някои моменти от есетата, които те впечатлиха или развълнуваха.

Самият факт, че мой текст е впечатлил педагог и ценител на литературата беше напълно достатъчен да се развълнувам. Не съм изчел всички есета, но като ми остане време възнамерявам да го сторя! (Тук ХУЛИГАНКАТА вмята със закачка: хубаво е да се пее, но трябва и да се чете)

Ако е вярно, че музикант къща не храни, вие тримата имате ли план Б за живота си?

На първо място, не споделям напълно тази поговорка. Всичко опира до отношението и последователността, с които работиш. Ако човек не е достатъчно отдаден, и адвокат, и архитект, и лекар къща няма да храни. Иначе, аз по образование съм журналист, освен това се занимавам с аудио и видео-монтаж в лейбъла ни “Mastilo Music”, имам си и ученици по китара…все неща, свързани с музиката. Киро по образование е художник, а Владо свири в толкова различни проекти, че не му остава особено много време да прави каквото и да било друго.

Грам срам

Без коментар!

Винаги ми е било интересно как момчетата успяват да запазят своето приятелство, а момичетата обикновено се разделят. Ти имаш ли обяснение за това?

Не знам дали се отнася до момичета и момчета. По-скоро опира до това, дали има спор кой да дърпа конците. Ако този въпрос е изяснен, поводите за раздори чувствително намаляват. Бандата не е по-различна структура от една фирма – винаги трябва да има определена йерархия, в противен случай рано или късно настава хаос, който автоматично води до край на дейността…Да бях записал бизнес администрация.

Ако трябва да определиш всеки от тримата в Ni.co с по една песен, коя би била тя и защо?

Предполагам мога да използвам чужди парчета? Е, ще го направя! Себе си бих оприличил с “Moves Like Jagger”, тъй като на сцена понякога демонстрирам доста специфични стъпки. Киро с “Play That Funky Music White Boy”, защото за мен той е чернокож в бяла обвивка, а Владо може би с “Seek’n’Destroy” на Metallica, защото понякога може да бъде доста разрушителен (усмихва се).

Хулигански прояви нещо да имаш? Веднага ги разкажи!

Не, разбира се! Аз съм изключително примерен, истински срам за рок енд рола (смее се). Е, понякога са се случвали изключения, но като цяло, предпочитам да се придържам към добрия тон, освен ако някой не ме изкара извън нерви. Така, че внимавайте!

А сега внимание за „Да останеш тук“ от Ni.co

Това също е интересно...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>