Петелът е женски, господине!

Стефан Данаилов и Григор Вачков

„Христос воскресе, господин Бомбов! Воистина воскресе, господин Деянов!“

„Старите“ българските сериали живеят в интернет. Някои си ги спомнят с носталгия. Други следят спорадичното им излъчване по БНТ 2. Трети ги намират в торентите и интернет платформите, където все още са живи и се радват на необичаен интерес. Старите български сериали. Онези, излъчвани по „Първа програма“, с черно бяла цветност, в които актьорите артикулират перфектно, а пред имената им има „заслужил“ и „народен“. Създадени по случай  1300-годишнината от основаването на българската държава („Капитан Петко Войвода“), 25-годишнината от 9 септември 1944 г. („На всеки километър“) или за да отразят живота на средностатистическото българско семейство („Дом за нашите деца“). Снимани като приказка, не заради забавлението от разказа, а за да се стигне до поуката накрая. Показали едни от най- обичаните български актьори за всички времена и оставили моменти и думи, цитирани до днес, понякога без говорещите да знаят кой ги е казал преди тях.

Мария. Мария.“ – вика Митко Бомбата (Григор Вачков) в „На всеки километър“, докато се разхожда из Париж, с петел под мишница. Когато един полицай пита защо вдига шум, Бомбата обяснява, че говори на петела. „Как на петела? Това е женско име.“ „Ама петелът е женски, господине“ – твърди Григор Вачков и думите му стават нарицателно за това как едно нещо може да е всичко, в зависимост от случая. С една дума, женски е всеки “комунистически”петел, а думите оглавяват класациите за култови фрази от български сериали.

Че филмът е нашенски се разбира мигновено от изобилните, звучни псувни, традиционно показващи, че или нещата в действието не вървят или вървят, но трябва да се поругаят, за да не се урочасат. Ако няма нещо процедено през зъби или извикано с цяло гърло пред лицето на врага- не си струва гледането. Пълнокръвните варианти на подобни реплики са ясни. Бонус обаче е майсторлъкът и неповторимата бленда, с която ги произнася Васил Михайлов в „Капитан Петко Войвода.“ От този сериал освен образът на войводата, великото „Петко льо, капитанине, Петко льо, командирине…“ остава и една реплика разменяна като „здравей- здрасти“ между приятели. Изречена е от Васил Михайлов, след като героят му влиза в турското кафене. „Мехмет, расте ли пишката?“ пита капитанът малкия чирак и фразата полетява през годините, употребявана за щяло и нещяло.

Сериалите от миналото се гледат с нова сила днес, а за някои това е единствения начин да се докоснат до онази школа актьори, които без преувеличение може да се нарекат неповторими. „Да живее старото българско кино, защото от новото нищо не става!“ е написал надъхан потребител в „youtube” под епизод от „Неочаквана ваканция“. И както е модерно да се казва, ако някъде има пълен звезден каст, то той е в този сериал събирал пред екраните децата на 80-те. Георги Калоянчев, Тодор Колев, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Константин Коцев, Кирил Господинов, Иван Григоров са само част от популярните имена с роля в „Неочаквана ваканция“. Те са лошите полицаи, заформили неравна, но смешна борба с децата от селото и кучето Цезар. За кожата на кучето е обявена награда от 50 каймета. Полицаят Стамат (Георги Парцалев) вижда главата му зад една ограда и го познава по извивката на ушите. Бърза да го „думне“ преди Старшия (Георги Калоянчев), за да не дели парите с него. След като се разбира, че вместо прословутото куче- революционер е застреляно прасе, Георги Калоянчев изрича поучителното:„Сега аз ще си хапна мръвка, а ти ще си бръкнеш в джобчето“.

Georgi Kaloiancev

„Нас, дето сме по долни гащи, няма да ни правят нищо. По долни ли сме, значи сме мирни хора, лежали сме в креватите. Демек, не сме против партизаните.“

Шест години след органичния хумор в „Неочаквана ваканция“ (с премиера през 1981 г.) зрителите вече са готови за ново представление, наречено истинска семейна сага. На запад сериали от подобен тип се произвеждат на конвейер, но в България „Дом за нашите деца“ е първия опит за екранна дисекция на обикновеното българско семейство. Домът е построен от строгият Христо Алданов (Коста Цонев) и примирената му съпруга Невена (Емилия Радева). В триетажната къща трябва да живеят: голямата им дъщеря и гордост на семейството Ана (Мария Каварджикова). Тя е лекар, омъжена за учител, но пред развод, защото се появява старият й любим, архитект Цолов (Стефан Данаилов). Етаж има и за сина им Сашо (Георги Новаков). Инженер, постоянно тормозен от жена си, защото не изкарва „големите пари“. Очаквана е и най- малката дъщеря Мария (Елжана Попова), която вместо да се омъжи за „подходяща партия“ иска да бъде честна журналистка. Колко жертви трябва да направи бащата, за да построи дом за децата си през социализма. Колко ориз трябва да изчисти майката, преди да събере около масата всички и все някой ще има работа до късно или ще трябва да си тръгне по- рано. Колко горчивина има в думите на Коста Цонев, когато казва на приятеля си: „Шерпи сме ние, приятелю, шерпи.“ Родители, готови да поемат вината на децата си и да се жертват в името на семейството.

А те, младите все не искат да признаят че има романтика в „основната клетка на обществото“. „Изобщо вие младото поколение сте реалисти“- казва Академик Урумов (Николай Бинев) в друг популярен през 80-те сериал, „Нощем с белите коне“. „Защо, това лошо ли е?“ – пита племенникът Сашо (Иван Иванов). „Не е лошо, разбира се… Стига да не е прекалено.“

Това също е интересно...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>