Реалната власт е тайната власт

трите власти

Трите власти

Всички ние приемаме безусловно, че всяка демократична държава се крепи на трите независими власти: законодателна, съдебна и изпълнителна. Логиката би следвало да е такава: законодателната власт кове законите, изпълнителната ги прилага на практика, а съдебната следи за реда. Действайки независимо една от друга, те формират и поддържат справедливия ред в обществото, гарантират спазването на правата и свободата на личността. Разделението им дава възможност за разпределение на основните функции и заедно с това ненамеса в други, както и смесване на функции. Това може да доведе понякога и до противопоставяне. Възможни са и случаи понякога на неадекватна интерпретация, превишаване на права и т.н. Но тази представа не само не е пълна, но и не отговаря на истината. Или по- скоро се отнася за представителната или така наречена външната власт.  Не е нужно човек да притежава задълбочени познания за да разбере, че представителите на тези избрани от народа власти нямат нито волята, нито желанието да се съобразяват с предизборните си програми и обещания, камо ли с народа който им е делегирал правата да го управлява според основния закон, Конституцията. Защо се получава така? Причината за това е, че властите в така наречените демократични държави не са три, а пет. Освен изброените три съществуват още две: идеологическа и концептуална.

След рухването на комунизма, някак много бързо забравихме за идеологията, а точно тя диктува на партийните членове кое е правилно и кое не е, тя управлява постъпките и действията им, тя е техния морал. Партията, която е на власт прокарва собствената си политика, съобразно идеологията която изповядва, тъй като е в мнозинство, а когато не е-  разчита на партньори, които да я подкрепят в замяна на достъп до властови механизми и ресурс. По този начин управляващата политическа сила назначава начело на „независимите“ власти собствени кадри, които няма как да бъдат институционално независими в своите действия. Нарушава се основния принцип, гарантиращ демократичните устои на обществото. Тези практики са характерни за всички съвременни модерни демокрации.

концепция

От философско историко- социална гледна точка концепциите, които пораждат идеологиите са две.

Колкото до концептуалната власт тук нещата са далеч по- прости и ясни и винаги са били такива. От философско историко- социална гледна точка концепциите, които пораждат идеологиите са две. Първата предполага зачитането на правата и свободите на хората и не допуска експлоатирането им от други себеподобни. Властта произтича от народа и е в полза на народа, като се спазват вечните общочовешки и природни закони. Звучи идеалистично, но именно към това се стреми човешката цивилизация, макар и с променлив успех. Втората концепция допуска под различна форма било то на идеологическа, историческа, религиозна и някаква друга основа експлоатацията на едни хора от други. Това се случва с цената на огромно количество човешки жертви, затриване на етноси и култури. Именно тези две скрити власти, идеологическа и концептуална, се нуждаят от „теория на конспирацията“ като механизъм, чрез който да бъдат прикрити. Обикновените граждани предполагат, че конспирациите са дело на хора с които системата се бори, а всъщност са част от нея, но те не показват по медиите. Така е удобно и безопасно, ако когато „управляващите“  публични личности станат неудобни вследствие на засилващо се недоволство в обществото, просто биват подменяни с нови такива. Социалното напрежение отшумява, а държавата продължава устойчиво да съществува, гарантирайки правата и свободата на гражданите си, чрез трите независими власти: законодателна, изпълнителна и съдебна.

Това също е интересно...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>