Суфизмът и неговите последователи

sufizum

Суфизмът обхваща широк набор от вярвания посветени на Божествената любов и развитието на сърцето.

Кония е град в Турция, разположен в Централна Анадола непосредствено до областта Кападокия. Той е едно от най-древните селища не само в Анадола, но и в света – обитаван още преди 7 хиляди години преди новата ера. Но безспорно, днес Кония е интригуваща туристическа дестинация най-вече защото е люлката на Танцуващите дервиши. В град Кония 1273 година умира един от световно признатите поети мистици и философи, последовател на суфизма – Мевляна Джеляледдин Руми.
Преди да продължа обаче с личността на Руми искам да дефинирам значението на понятията суфизъм и дервиш.
Общоприето е схващането, че според религиозните си разбирания мюсюлманите се делят на две враждуващи помежду си направления – сунити и шиити. Сунитите са последователи на пророка Мохамед, а шиитите на неговия зет Али. Съществуват и т.нар. мистични мюсюлмански течения, които успяват да обединят в интересна сплав, както схващанията на шиитите, така и тези на сунитите. Такова течение е суфисткото течение, с което най-често се свързва и дервишкия орден, и което процъфтява в ранното средновековие в мюсюлманския свят, с основател и духовен водач Мевляна Джеляледдин Руми.
Суфизмът обхваща широк набор от вярвания посветени на Божествената любов и развитието на сърцето. Философията на суфи говори, че космосът е създаден и съществува в ротация. За това суфистките мистици се въртят в кръг под ритъма на ударни инструменти с цел съединяване с Божествената същност. Този ритуален танц достига своето най-крайно развитие у дервишите.
Дервиш е член на религиозна група наречена суфи. Техният свят е изпълнен с Любов и Вяра.

dance dervish

Дервишите често са наричини мистиците на Изтока

Дервишите често са наричини мистиците на Изтока. Те вярват в безсмъртието на душата. Широката аудитория свързва дервишите с външната проява на тяхната вяра – танца, наречен „сема”. Дервишите и техният танц и до днес са един от културните символи на Турция пред света.
Целият ритуал на танца е изпълнен с мир и послания към света. По време на танца дервишите медитират и изпадат в транс. Танцът се нарича Сема и се изучава с години и е много специфичен. Той символизира вечния кръговрат на живота – земята се върти, живота ни еволюира от раждането до смъртта, кръвта в тялото ни се движи, кръговратът във Вселената е вечен. Затова дервишите смятат, че чрез въртенето около собствената си ос духът се освобождава, отърсва се от земното и тленното и успява да се устреми към божественото. Танцът е едно мистично пътуване чрез любов и мъдрост към съвършенството.
За да се изпълни танцът е нужна силна концентрация. Това е един вид медитация, по време на която дервишите стават част от всичко въртящо се, тоест от цялата Вселена. Въртят се отдясно наляво т.е по посока обратна на часовниковата стрелка, като лявата им ръка сочи нагоре, а дясната надолу. Изпълнителите на танца, наречени Семазен-и, са облечени в широки черни наметки, които символизират смъртта, те се свалят в определен момент от танца – освобождават душата от земните грижи, и дервишите остават облечени в широки бели роби. Конусовидните издължени шапки, които носят по време на танца, символизират надгробни камъни. Цялостното послание на музикално – танцовата церемония е свързано с прераждането на душата и тялото, и чрез състояние на транс, достигане на Божественото. Със завъртането започва прераждането. Дервишите се поздравяват по много интересен начин, подават ръка и всеки целува ръката на другия, защото за духа няма пол. Във светския живот мъжът трябва да целуне ръката на жената, по-младия трябва да целуне ръката на по-възрастния, но за духа полът е без значение, възрастта е без значение. В духовния свят всички ние сме равни. Поздравът на дервишите е Ашк Олсун, което буквално преведено означава – нека любовта да бъде с теб.
Да се върна отново върху личността на Мевляна Джеляледдин Руми. Той умира в град Кония 1273 година. Това е един от световно признатите поети мистици и философи, последовател на суфизма. Той е дошъл от град Балх – някогашна Персия сегашен Афганистан, пристигнал е в Кония Турция, където е приет много добре, живее един уреден живот на преподавател, на писател и тълковател на религиозни текстове. И веднъж в живота му, когато Руми е на 36 години, се появява един друг скитащ дервиш идващ от Изтока това е Шампс от Табриз, който преобръща живота му и всъщност тогава Руми вижда в този човек себе си. Открива, че смисъла на живота на един човек е да насочи размисъла към себе си и тогава, когато той стигне до Бога в себе си, то това е неговия път, това е целта на пътя му. Истината е вътре в теб самия. След тази среща Бог вече не обитава някакви си небеса, а има за дом душата. Човек се оглежда в света около себе си и това, което му се случва, е абсолютно отражение на него самия. В творчеството си Руми съчетава източния мистицизъм с исляма. Той е основателят на Ордена на танцуващите Дервиши.

Всяка година От 07 до 17 декември в град Кония хора от целия свят и от различни религии се

museum rumi

Хора от целия свят и от различни религии се стичат на поклонение в музея-мавзолей на Руми.

стичат на поклонение в музея-мавзолей на Руми. През тези 10 дена се празнува смъртта на Руми. Когато той е умирал е казал на своите ученици, че не трябва да тъгуват, а трябва да празнуват на този ден, защото това е денят в който той се свързва с Бог и всъщност той се жени за вечността. Наричат го Мевляна – божествен учител.
Той е смятал, че за щастливците материалният свят не е от значение. Когато в един човек има вяра останалото е без значение. Когато танцуват дервишите те не искат да свържат небето и земята както се твърди в много източници, всъщност целта на този танц е човек да се насочи вътре в себе си, защото според вярата на дервишите Бог живее вътре в нас, а не извън нас. Въртенето търси тази връзка. Дервишите смятат себе си за преносители на езотеричното знание от хилядолетия насам и превеждат на езика на исляма това, което те знаят от хилядолетия. За истинския дервиш в наши дни аскетизма има две форми външна и вътрешна. Външната форма е да живее далеч от обществото, подобно на монасите в християнския свят.
Истинският дервиш и суфи приема, че от аскетизма има полза ако е вътрешен тоест тогава, когато живееш в обществото, да работиш с хората и за хората, но да бъдеш отдаден на бога вътре в себе си. И те казват така – когато хората около теб те ядосват или те карат да си мислиш нещо лошо то ти тогава спираш да бъдеш дервиш ти не си вече суфи. Те си длъжен да живееш с хората и за хората без да допускаш те да ти влияят. Тези думи напомнят думите на Дънов, който казва, че щастието на човека е вътре в него и не трябва да се позволява на друг да отваря и затваря вратите към щастието му.
Руми освен, че е суфи е и много талантлив поет. Това, което той пише изпреварва с няколко века красивите сонети на Шекспир. Най – забележителния шедьовър на ислямската мистика и смятано за второ по важност след Корана е произведението на Руми – МАСНАВИ („Духовни стихове“) – шесттомна поема. Всяка поема онагледява идеите на поета за морала, религията и е алхимия на любовта. Стиховете са живи и след осем столетия, думи, които сякаш извират от твоето сърце. Суфизмът също разглежда своите последователи като равни, не се интересува от тяхната религия и етнос.
Неслучайно едно от най-известните стихотворения на Руми започва с поканата към всички независимо от тяхната религия и етнос да се присъединят към Любовта.
*****
Ела, ела, който и да си,
дали неверник
или на огъня се кланяш,
или езичник,
дори и да си престъпил
своите обети стотици пъти.
Нашата врата
не е вратата на отчаянието.
Ела такъв, какъвто си.”
*****
Руми е сред редките личности, надживели своето време, както със своите мисли и творчество, така и със създадения от него орден и последователи. Орденът Мевляна и до днес е символ на хуманизъм, любов и толерантност, той е проява на разбиране, прошка и просветление. По повод 800-годишнината от рождението на Руми, 2007 година бе обявена от ЮНЕСКО за “Година на толерантността и обичта на Мевляна”. В словото си в Европейския парламент един от професорите се изказва по следния начин: „Какво мога да кажа за Мевляна? Ако слушате Руми, ще станете още по-добри християни. Ако го следвате, ще бъдете още по-добри юдеи. Ако отворите слуха си за него, ще станете още по-добри мюсюлмани. Защото Руми е универсален.“
Кой знае, може би ако Руми беше наш съвременник, светът щеше да е едно малко по-добро, по-красиво и по-уютно място…
Нека се всеки от нас се вгледа вътре в себе си и открие своя Бог, защото Бог е вътре в нас, Бог е любов!
Материалът е публикуван с любезното съгласие на неговия автор Магдалена Атанасова.

Това също е интересно...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.