Удивителната Маги Гигова за срещите, пакостите и случайностите в живота си. Плюс критичен поглед към българския елит.

Маги ГиговаАко има някой, който истински да се вписва в неизчерпаемата енергия и добронамерената пакост на названието „хулиганка“, това е Маги Гигова. Да, най-общо може да я наречем журналист, но дали тогава писателят, радиоводещият и пътешественикът в нея няма да се обидят?! Маги е много личности в едно, които обаче не живеят в шизофренна разпиляност, а правят едно рошаво, очарователно и любопитно към света цяло.

Едва ли е възможно с няколко въпроса да се изчерпа колоритът на твоята личност, но след този разговор читателите на ХУЛИГАНКАТА може да открият повече за теб в твоя блог  magdalenagigova.blogspot.com и в книгите ти. И нека да започнем с книгите! Последната, която издаде – „Шепот от стари дантели”, събира в себе си незнайните любовни премеждия на популярни българи. Докато тичаше по следите на страстта, коя беше историята, която най-силно те учуди, впечатли или шокира?

Всяка история очарова със свой упойващ аромат, но някои от тях съдържат и огромни дози пипер. Поначало известните българи, чиито любовни похождения и страсти разказвам в „Шепот от стари дантели”, за повечето от нас са „портретът от стената” или строгият поглед от учебника по история, литература, театрознание… А се оказа, че много от тях са били големи палавници! Георги Димитров например е бил сериен прелюбодеец. Съпругата му Любица Ивошевич дори пише на шефа на френския коминтерн „Пазете жена си, Димитров идва!”. Освен това двамата са си разменяли толкова откровени писма, че когато ги откриват на тавана в дома им на улица „Опълченска”, ги… засекретяват.

Дядо ни Петко Славейков е имал две жени – Ирина, която му раждала деца в Трявна, и Катерина Стойоглу, племенницата на Георги С. Раковски, с която издавал книги и вестници в Цариград. А когато се премества в Стара Загора, двете му семейства живеят през една улица. След като „интелектуалната му половинка” загива при опожаряването на Стара Загора и Славейков се кротва при „законната” и неграмотна съпруга, тя му казвала: „Петко, Петко, що не съм вестник всяка сутрин на ръце да ме внасяш у дома.“ А той й отвръщал: „Ирино, Ирино, що не си календар да те сменям всяка година.”

Големият художник Никола Танев пък не можел да рисува, ако не е с две жени в леглото. И законната му съпруга Миша се принудила да търси трета за семейното ложе. Така в странната

Стана Катич

Маги Гигова е от малкото българки взели лично интервю от Стана Катич.

любовна схема попада и внучката на Стоян Заимов. От нея Танев има две деца, но никога не напуска Миша.

Любимката ми обаче е малко известната днес певицата Надя Ножарова. За нея Петър Увалиев и Йосиф Цанков написват оперетата „Продадена любов”, от която статут на шлагер е получила арията „Аз живея за любов, но съм тъй усамотена”. Надя се жени за създателя на оперетата у нас Ангел Сладкаров, когато е на 17. Никола Гешев й е почитател, а според легендата принц Кирил краде от бижутата на покойната си майка, за да й ги подарява. Ножарова става графиня, срещайки в Будапеща испански благородник и дипломат, докато снима там филма „Изпитание” с Иван Димов и Кръстьо Сарафов. Графиня де Наваро скоро остава вдовица и сами с дъщеря си Евгения прекосяват цяла Европа с ролс-ройса си, за да стигнат американската част от Берлин. За да се издържа, става певица в офицерски клуб, където среща съпруг номер 3 – Сид Фарбър. В САЩ двамата захващат бизнес с недвижими имоти и „Ню Йорк Таймс” в статия от 2010 г. оценява състоянието й на 100 милиона долара. В имението й в Лонг Айлънд Мерил Стрийп снима филма „Дяволицата”. За благотворителната си дейност тя е приемана от трима папи и има орден от Ватикана, на нея е кръстено крило на болницата, посторено със средства на Надя Ножарова….

Е, как човек да не е изненадан, че има такива българи, а никой не знае за тях?!

Ти самата имаш любовен романс, достоен за холивудски филм. С твоята половинка сте вече 30 години и по всичко личи, че животът ви е прекрасен. Коя е формулата за дълга любов?

Годините станаха 31. И да, не сме си омръзнали, живеем в хармония и топлота, но ако някой реши да снима филм по нашата история, зрителите в салона ще умрат от скука – няма дране на страсти, замерване с чинии и сътресения, а само леки поскръцвания, преодолявани с взаимни компромиси, премълчавания, отстъпки, понякога дори неподчертавани жертви. Според мен универсална формула за любов няма. И наглед изглежда адски просто: достатъчно е да намериш своята половинка и общите ви интереси и желания ще ви държат в любовна спойка.

Тадж Махал

Писателката-пътешественичка пред Тадж Махал.

Разкажи малко повече за това къде и как се запознахте? А спомняш ли си точния момент, в който се влюби в него?

Като ти казвам, че скуката е голяма, ти не вярваш и продължаваш да питаш. Служебен роман! Работехме в една редакция и в продължение на няколко години не можех да го понасям. После той се влюби в една моя приятелка и покрай тяхната връзка започнах да го опознавам и съвсем малко да го харесвам. Тя го напусна драматично, аз имах разтърсваща и изпепеляваща връзка с женен мъж и някакси плавно и неусетно двамата любовни страдалци започнахме да се виждаме, да пием вино и да си се оплакваме. Когато вече знаехме всичко един за друг (виното много помага при изповедите), изведнъж се погледнахме с други очи. Но вече бяхме разбрали, че харесваме една и съща музика, че сме чели едни и същи книги, че родовата ни история е почти еднаква и се губи към 400 години назад с възходи и падове… Слава Богу, не излязохме роднини. Все пак преди век София е била едно село, където всички по-лични магарета са се познавали, та можехме да влезем в кръвосмешение.

Малко хора знаят, че си обречена на медиите още от дете. Какво си спомняш от вълнуващата си кариера на дете радиоводещ?

О, от т.нар. си кариера на „чавдарче ветеран”, както ми викаха в националото радио, което по онова време беше и единствено, имам страхотни спомени. В детския радиотеатър попаднах случайно. Амбициозната ми баба, която бе абсолютно убедена, че отглежда артистично генийче в мое лице, чула, че има изпит, и ме заведе. Бях в първи клас, а препитването беше в три тура – като за театралната академия: стихотворение или приказка, четене пред микрофон и изиграване на етюд. Взех, че се справих и май през детството си съм живяла повече в компанията на режисьорката Славка Матова (ръководител на радиотеатъра), отколкото на родителите си. И съм безкрайно благодарна на съдбата за този дар! В радиото се научих не само да говоря без дефекти и да не се боя от „това страшилище микрофона”, ами да не закъснявам и да бъда отговорна.

Клаус Майне

Маги „забива“ Клаус Майне от „Скорпиънс“ във Виена.

Да не говорим за невероятния късмет да общувам с актьорите, които останалите гледат само по телевизията или в театралния салон. В продължение на месец записвах всеки ден „Приключенията на Чиполино” с Апостол Карамитев. Бях на възрастта на сина му Момчил. Той веднага ми забрани да му казвам „другарю Карамитев” и нареди да му викам „чичо Чочо” и ми надписа книжката за Чиполино „от все сърце, душа и джигер”. Много се разстроих, когато почина след по-малко от година.

Като „радиодете” съм имала честта да правя интервюта с Емилиян Станев, с автора на съветския химн, баща на Никита Михалков и Андрей Кончаловски – Сергей Михалков и… с Джани Родари! Който не вярва, мога да му покажа автографа си от него.

Борис Карадимчев ми посвети песен, Борис Димовски ми нарисува карикатура, а години по-късно станахме приятели… Кой може да се похвали с толкова нетрадиционно детство?

А спомняш ли си първия текст, който написа за вестник?

Пиша, откакто научих азбуката и прочетох сама „Робинзон Крузо” със стария правопис – Е двойно и носовките. Беше стихотворение и не за вестник, а за списание „Родна реч”.

С писателката Яна Добрева, Надежда Михайлова (сегашния ни посланик в Турция и бивш външен министър) и най-вече с Петя Дубарова бяхме от един „словесен поток”. Романтични времена бяха!

Маги, освен работещ журналист ти помагаш и обучаваш млади кандидат-журналисти. Какви са работните принципи, които споделяш пред тях, кои са табутата, които им подаваш, и как успяваш да „ги вкараш в правия път“, без да подрежеш крилете им?

Жозе Мануел Дурао Барозо

С Жозе Мануел Барозо- видимо доволен.

Изобщо не искам да ги вкарвам в правия път! Той е удобен, но по него вървят само бездарниците. Занаят не се учи, а се краде – умните гледат как ги редактирам, питат, спорят, ако не им харесва, и схващат основите на занаята. Защото на талант няма кой да ги научи, ако го нямат. Иначе се опитвам да им внуша да бъдат почтени към себе си и към обекта, за който пишат, да проверяват всяка информация от поне три независими източника и задължително да питат засегнатия. Да не опитват да се правят на „прекалено умни” с чужди думи, натруфени цитати и изречения, които започват в понеделник и свършват в петък. Ако пишат така, както говорят, и читателите ще възприемат стaиите им като приятелски разговор, а не като назидание или демонстрация на собствено величие.

И понеже аз работя най-добре не с тояга, а с морков, винаги имам „моркови” (разбирай похвали) в изобилие. Човек се нуждае от окуражаване, особено когато започва.

Често пъти казвам, че аз никога няма да бъда наистина добра журналистка, защото ми липсва безогледност. Склонна съм да премълча гореща новина, ако ще навредя някому, или понеже са ме помолили да не я огласявам… Да, понякога пропускам възможността да си видя името на първа страница, но първи страници мнооого, а съвестта е една за цял живот.

Малко хора знаят, че се занимаваш с благотворителност и винаги си готова да помогнеш на човек в беда. Според теб трябва ли благотворителите да говорят за действията си, за да „заразят“ останалите, или напротив – спазва се традиционното мълчание пред творенето на добро? Защо?

Притичам се на помощ, но понякога ме е яд на самата мен, че жестовете ми са някак стихийни. Е, превъзпитавам се. Народът е казал: „Направи добро, пък го хвърли на смет”, затова не бива да искаш нито благодарност, нито отплата за стореното. Поради това ужасно се дразня, когато някой взима у дома сираче за Коледа пред камерите и нехае за него през останалата част от годината. А то има нужда от системно внимание и любов, не от богата трапеза и лъскава снимка пред елхата

принц Чарлс

Принц Чарлс и половинката му Камила в близка среща с Маги.

като аксесоар на добрия имидж.

Въпреки това благотворителните жестове, когато са от сърце, трябва да се знаят, защото доброто е най-чудесната зараза. Повечето хора, които имат сърце и отделят по-големи суми, предпочитат да не се афишират, понеже нуждаещите са много, а щедрите състоятелни люде – малко. Щом се разчуе, че са дарили, веднага ги атакуват хиляди просители. Понякога ги поставят в положение сякаш те решават кой да живее и кой да умре!

Хайде да поклюкарстваме! Какво е мнението ти за актуалния светски елит и ако можеше, ти кого би изгонила от телевизора, за да не го гледат хората никога повече?

Нямаш толкова място в сайта! Говоря за списъка на онези, които бих изринала от телевизора. Странно е, че цветни и стойностни хора не намират място на екрана. Ще ти доверя, че доста категорично намеквах на продуценти на музикален риалити формат как биха придобили голяма тежест, ако поканят в журито музикант като Иван Кутиков. У нас не е популярен, а той е единственият българин, носител на Златна плоча в САЩ с половин милион (500 000!) продадени копия като продуцент на Ашли Тисдейл. Познай! В журито е Криско.

И по света, като те покажат два-три пъти на екран, ставаш „извеСен”, но когато решиш, че това е причина да назидателстваш или се мислиш за законодател на модата или повелител на вкуса, си проличава колко си кух отвътре. Истински стойностните хора не дават лоши съвети, а добри примери.

Коя е популярната личност, с която винаги си готова да направиш интервю и тя винаги те изненадва или казва нещо ново?

Незабравима среща-разговор с генерал Уесли Кларк.

Незабравима среща-разговор с генерал Уесли Кларк.

Той не е точно „светска особа”, макар да не бяга от бляскави събития. Това е генералът с четири звезди Уесли Кларк. Правила съм три интервюта с бившия главнокомандващ силите на НАТО благодарение на президента Петър Стоянов, с когото са добри приятели. И всеки път този хубавец със завладяваща усмивка, по когото жените припадаха, щом се яви с униформата, отговаряше изключително откровено. Не спести конфузната история, при която хитрецът ген. Ратко Младич го подведе да си сменят фуражките и снимката обиколи света, нито причината, поради която се отказа от надпреварата за президентския пост в САЩ. Сам ми съобщи факта, че се е развел със съпругата си след 47 години брак и разкри фиаското на връзката си с 33 години по-младата си любовница.

Има ли въпроси, които никога не задаваш в разговора си със светските персони?

„Кои са вашите бъдещи творчески планове”. Иначе няма въпроси „табу”. Малцина си спомнят, че по времето, когато Иван Костов беше премиер, попитах в интервю жена му дали е чувала слуха, че Надежда Михайлова му е любовница. Е, запазих го за накрая, че ако се разлюти, да съм си направила материала. (Тя все пак беше гонила Маргарита Михнева с лопата от двора си.) Елена Костова обаче реагира изключително спокойно: „Надежда Михайлова е хубава жена, така че бих се радвала.”

В същото интервю тя разкри една подробност, която породи безброй вицове – че имат в кухнята една африканска теменужка и Иван Костов всяка сутрин й говори. Затова е избуяла толкова. Месеци след това, понеже Костов отказа да дойде в парламента, Иво Атанасов изнесе саксия с теменужки на мястото на премиера и им говореше от трибуната.

Вярно ли е, че най-големите звезди всъщност са най-скромни и непретенциозни?

Рик Юн

Голямата звезда Рик Юн оценява професионализма на българската журналистка.

Е, не всички. Но повечето – да. Дори можеш да ги подминеш. Толкова „обикновени” са в живота. Сещам се за Рик Юн. Холивудска звезда от среден калибър, но все пак играе главни злодеи в „Падането на Олимп”, „Нинджи убийци” и Зао, душманинът на Бонд в „Не умирай днес”. Броят се на пръсти българските „звезди”, които се обаждат да благодарят, ако им е харесал разговора с тях. Повечето от тях дори казват: „Ама излязло ли е? Аз вестници не чета.”
Пратих му аз на Рик Юн интервюто, което правихме във Виена на срещата на фондацията на Петър Стоянов „Център за глобален диалог и сътрудничество”. След няколко часа ми отговори лично. С благодарности и обещания, ако дойде да снима в България, да имам ексклузивни права по отразяването му. Ясно е, че е гледал само картинките, но е любезен и възпитан.

А той е първият азиатски модел на Армани, бил е в олимпийския отбор на САЩ по бокс, има черен колан по източни бойни изкуства, завършил е с отличие „Харвард” и е доста добър на „Уолстрийт”.

Имаш ли любима случка или свеж спомен от светско парти?

Ако се напъна, мога да издам пътеводител на коктейлния резил.

Нарочно оставих пътешествията за финал. След няколко книги, пътешественически блог и безброй посетени дестинации къде мечтаеш да отидеш?

камила

И още пътешествия. Този път на камила.

Където и да е по всяко време. Посетила съм 76 държави, а по света те са общо около 200. Пък и полетите до Луната може да поевтинеят… Шегата настрана. Мечтая за Япония, Лаос, Австралия, голяма част от Южна Америка, островите Галапагос и Пасха, Фиджи, Нова Каледония, Тувалу, Полинезия… Ако човек е толкова пъстър, колкото са пъстри мечтите му, аз съм тотална шарения.

А къде никога не би отишла отново?

Няма такова място. Винаги искам да се върна и да погледна с нови очи, защото съм оптимист и вярвам в промяната към добро. Както при държавите, така и при хората. И си патя.

Смяташ ли, че в момента светът е опасно място?

Е, не бих отишла отново в Сирия, в Сомалия или в Еритрея, но ако човек е добронамерен, говори езици и има пари, ще бъде посрещнат добре навсякъде. В много редки случаи усмивката не предизвиква усмивка. Ето, сега се връщам от Тунис. Бях там три дни след като бе взривен автобус с 13 президентски гвардейци, но дори не ми хрумна да отложа пътуването си. Ако на човек му е писано да умре в леглото си, никога няма да бъде застрелян. Пък и не е важна дължината на живота, а неговото качество. Затова ще продължавам да инвестирам в спомени.

Маги, коя ще е следващата ти книга?

Натрупала съм впечатления от пътешествия за две книги, но ще съм щастлива да намеря време да напиша поне една. Когато ме връхлети музата, ставам неудържима, така че ще завърша с любимата си фраза от рубриката ми „Неохраняема зона” при Ива Дойчинова по ФМ + – „Пай сеееее!”

Китай

JUST MAGI!

 

Това също е интересно...

1 Response

  1. Вени казва:

    Маги – най-удивителната жена, която познавам!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>