Винету, Арабела, Алф…Героите на 80-те- къде са те сега?

Pier Bris

Пиер Брис, незабравим като Винету

Имаше време, когато „торент” беше непозната дума, а 3D – непонятно измерение. Имаше време, когато дъвките бяха само „Идеал”, а филиите само с лютеница. Имаше време, когато 40-годишните бяха деца и тогава всички гледаха:
„Винету“ – за пръв път Българската национална телевизия го излъчва през 1983 г. Сериалът е копродукция между Франция, ФРГ и Швейцария, а в главната роля е френският актьор Пиер Брис (Pierre Brice). Още след първата серия малките зрители са омагьосани от вожда на апачите и неговия другар Ташунко Сапа. Едва ли докато снима „Винету“, Пиер е предполагал колко български деца са страдали, ако режимът на тока съвпадне с излъчването на поредния епизод! Едва ли днешните 12-годишни може да си представят каква драма е да изпуснеш филма, защото тогава „свалянето на торенти” просто не е съществувало! Манията по Винету е пренесла в жертва перата на не един петел от бабиния двор, а тогавашните пътуващи стрелбища биват окупирани от феновете в мига, в който изложат плакати с образа на Брис.
Пиер Луи Льо Бри е роден през 1929 г. в аристократично френско семейство. Като юноша постъпва във военноморско училище, а по- късно и в школа за морски пехотинци. Там младият Пиер моделира тялото, по което милиони момичета въздишат, докато гледат „Винету“. Дори под униформата красотата на Брис не може да се скрие и негова фотография става корица на военно списание. Позирането явно му се услажда, защото, връщайки се в Париж, приема за своя фамилия звучното Брис и се втурва в ангажименти като модел и манекен. Докато се пробва в киното, Пиер недоумява защо режисьорите предпочитат онзи хилав, сладникав и отчайващо неопитен Ален Делон. Факт е обаче, че Франция се влюбва в своя Делон и синеокият печели битката за роли пред аристократа със сиви очи. За Брис не остава нищо друго, освен да се примири с второразредни персонажи или да потърси славата извън родината. Той избира второто, улеснен от друг негов талант – Пиер е полиглот и спокойно борави с испански, немски, италиански, румънски и английски. Така започва да се снима в чужбина и толкова задобрява, че бива отличен в Берлинския кинофестивал. На афтър партито Брис се среща с продуцента Хорст Вендландт, който открива в него необходимото излъчване за ролята на магнетичния и благороден индиански вожд. Първоначално Пиер не е възхитен от идеята – Карл Май му е непознат; смята светлите си очи за коз и не се вижда в образа на мургав червенокож; и освен това историите за индианци не са толкова популярни в Европа. Всичко обаче се променя, след като екранният Винету изчита романите на създателя си и през 1963 г. излиза „Съкровище в сребърното езеро”. Манията по Брис добива такива размери, че в Германия той става по-известен от „Бийтълс“, а индианците от племето уинебаго го припознават като един от тях, кръщавайки го Мъжът Дъга. И досега немците го смятат за свой актьор, а славата си Пиер обяснява така: „ След две пагубни войни Германия имаше нужда от положителен герой и аз станах негово превъплъщение.”
До последните си дни на белия свят (1929-2015г.) Брис е щастливо женен за Хеле Крекел и макар на преклонна възраст активно пише стихове, сценарии и участва в редица тв предавания. Пиер остава любим в сърцата на феновете и заради своята благотворителна дейност – през 1995 г. със собствени средства купува 35 тона хуманитарна помощ за босненците, а през 2007-а е награден с ордена на почетния легион за успехи в областта на културата. Обичан в Германия, Испания и Италия, но остава непознат в родината си.
А докато, гледайки „Винету“, момчетата сънуват как се бият с мечка гризли и редят скалпове под леглото си, момичетата въздишат по „принцесешките“ рокли, русите букли, короната, невидимото наметало и най-вече по вълшебния пръстен на принцеса Арабела.
Ако „Арабела“ беше създадена през 2015 г., би била наречена: „култова фентъзи поредица“. Но тъй като българчетата я гледаха след 1980 г., за тях това беше просто „любимото

Arabela

Петер Длухи и Яна Нагиова в „Арабела“

филмче“, давано по телевизията и пожелавано хиляди пъти в „Милион и едно желания“.
Арабела е приказна принцеса, която заедно със своята сестра Ксения и вълшебника Виго попада в света на хората. Тук тя се влюбва в студента Петер, но по следите й тръгва злият магьосник Румбурак. Той иска да се ожени за нея и да превземе приказното кралство. Така започва историята, създадена от чешкия режисьор и сценарист Вацлав Ворличек. Чехите го наричат „крал на комедията“, а актьорите, които подбира за филма, са познати в цяла Европа. Някои от тях родителите гледат в, но за малчугани „Болница на края на града“ или „Жената зад щанда“те са важни: Яна Нагиова като Арабела, Дагмар Патрасова – Ксения, Владимир Длухи – Петер, и Иржи Лабус – Румбурак. Образите, които изграждат, са живи и до днес в съзнанието на бившите тийнейджъри, а сериите на „Арабела“ са едни от най-„дърпаните“ в торент сайтовете. Това, разбира се, не носи финансови дивиденти на създателите, но пък нищо не може да замени пламъка в очите на децата на тогавашните деца, които остават като залепени за монитора, докато следят приключенията на принцесата и Румбурак.
Актьорът, изиграл злия магьосник, сега е на 65 години и продължава да се снима и да пише сценарии. Иржи Лабус участва и в продълженията на филма – „Румбурак“ през 1985 г. и „Арабела се завръща“ през 1993 г. В цялата поредица се снима и Дагмар Патрасова. Дъщеря на чешки филхармоници, Дагмар освен с актьорство се занимава и с музика. Образът на капризната Ксения впечатлява както децата, така и татковците им и Патрасова е предпочитана за роли на провокативни и фатални жени. Тя е омъжена, има син и дъщеря, а наред с актьорската си кариера развива семеен бизнес в център за детски забавления.
„Арабела“ обаче се оказва последната голяма роля за главната актриса Яна Нагиова. Донякъде поредицата добива такава популярност именно заради невинната красота и приказното излъчване на Яна. Това обяснява ниския рейтинг на третата част, където я заменя друга актриса. След „Арабела“ словачката Нагиова се развежда с чешкия си съпруг и се омъжва за немец. Тя се премества в Германия и има три деца. Преди две години Яна и Дагмар отново влизат в светските хроники, за съжаление по тъжен повод. Двете се събират заедно в Прага, за да почетат паметта на Петер Длухи, който умира от рак през 2010 г.
И докато „Винету“ и „Арабела“ пренасяха децата в измислен свят на приключения и приказки, друг сериал ги накара да се влюбят в реално време и да подсвиркват с незабравимия рефрен от „Синьо лято“.

Verano Azul

Героите от „Синьо лято“.

Музиката към испанския сериал е дело на Кармело Бернаола (1929-2002 г.), режисьор е Антонио Мерсеро, който за своите герои избира децата аматьори: Пилар Торес като Беа, Кристина Торес – Деси, Хуан Хосе Артеро – Хави, Хосе Луис Фернандес – Панчо, Херардо Гаридо – Кике, Мигел Анхел Валеро – Пираня, Мигел Ховен – Тито.
Сериалът се снима от 1979 до 1981 г. в Нерха, малко градче до Малага, а действието се развива няколко години след гражданската война в Испания. Може би за това духът на лятото е толкова свободолюбив, а темите, които обсъждат старият моряк Чанкете, художничката Хулия и бандата хлапета, вълнуват и до днес. Първата любов, правото на развод, превръщането на момичето в жена, диалогът между поколенията, замърсяването на морето – няма как юношата в комунистическа България да остане равнодушен. „Синьо лято“ е хит и в Чехословакия, Югославия, Полша, Франция, Португалия и дори в Латинска Америка. В родната Нерха жителите кръщават улици на всеки един от героите, а паркът музей, посветен на сериала, е посещаван от хиляди туристи. Суматохата около филма е толкова убийствена, че някои от участниците не издържат и завинаги се скриват от светлината на прожекторите. Най-пострадала от вниманието на жълтата преса е Пилар Торес. По време на снимките тя се влюбва в мъж от екипа и макар че по- късно се омъжва за него, папараците не спират да коментират забранената любов между 20-годишното момиче и по- възрастния оператор. Това завинаги отказва екранната Беа от киното и понастоящем е медицински работник заедно със сестра си – Кристина Торес.
Славата се отразява пагубно и на Хосе Луис Фернандес. След „Синьо лято“ Панчо и Хави правят музикален дует, който има краткотраен успех. По-късно Хосе се замесва в наркоафера и макар семейството му да твърди, че вече е чист, жълтата преса винаги има едно наум.
Малкият Тито остава в родната Нерха и работи като рецепционист в хотел. Той е женен, има дъщеричка. С приятеля си Пираня и досега поддържат здрава връзка въпреки сериозните ангажименти на Мигел Анхел Валеро. Дебеличкият Пираня сега е елегантен преподавател по биоинженерство в университета в Мадрид.
Екранният Кике след „Синьо лято“ се снима в няколко реклами, но по-късно се отдава на фотографията. Единственият от бандата хлапета, който продължава с успешната си актьорска кариера, е Хуан Хосе Артеро – Хави. Той прие да се снима в римейк на „Синьо лято“, посветен на 30-годишнината от създаването на сериала.
„Синьо лято“ насочи вниманието на юношите към сериозните теми, но един друг герой ги накара само да се смеят.
В началото на 90-те Канал 1 излъчва американския сериал „Алф“ и с това постави началото на алфотреската в България. Изразите: „майтап бе, Уили“ и „няма проблеми“ трайно навлизат в разговорния речник, а диетата „от всичко по много“ става нарицателна.
Гордън Шамуей е извънземното, което се сгромолясва в гаража на земляните семейство Танер. Интелектуалецът Уили го нарича Алф – съкратено от „алтернативна форма на живот“. Съществото от Мелмак променя завинаги не само живота на Уили, Кейт, Лин и Браян, но и представата на зрителите за извънземно.
Алф е създаден от Пол Фаско и е излъчван в над 80 страни. Самият Фаско разработва механичната 90-сантиметрова кукла и озвучава своя герой. За сцените, в които Алф е показван в

Алф

Уили и Алф.

цял ръст, е ангажиран унгарският актьор джудже Мичу Месарос. За зрителите остава скрит тежкият снимачен процес, който често продължава над 18 часа и в който куклата е задвижвана от сложна платформа, управлявана от трима души. Все пак усилията си заслужават, защото рейтингът на първия сезон надминава и най-смелите очаквания на екипа.
И до днес жълтата преса в САЩ се занимава с Макс Райт, изиграл Уили Танер. Тази роля му носи небивала популярност и скандално видео, в което прави секс с мъже и взема наркотици. Разводът на Макс е неизбежен, а общественото мнение му оказва натиск, за да признае открито своята хомосексуалност. Екранната половинка на Уили – Ан Шедеин, приключва с актьорската си кариера и с брака си малко след финала на „Алф“. В момента тя отглежда дъщеря си и дава уроци по актьорско майсторство. Сбогом на киното казват и децата на семейство Танер – Лин (Андреа Елсън) дълги години се бори с булимия, от която я спасяват съпругът й и появата на малката й дъщеричка, а Браян (Бенджи Грегъри) е стипендиант на Академията по изкуство в Сан Франциско и категорично отказва да се снима.
Може би от цялата фамилия единствено самият Алф ще се окаже отново на екран. В момента се подготвя пълнометражна версия, в която ще се използват актьорска игра и реалистична анимация.

Това също е интересно...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>