Неда Малчева- смях и чар в големи дози

Точно когато си мислиш, че в интернет си видял всичко, попадаш на нея. Червенокоса хулиганка,  създадена, за да се смее и разсмива. Илюстрациите на Неда Малчева светкавично събират погледа в социалните мрежи, а героинята й – „щура майка с още по-щури деца и явно търпелив баща“ – вече си има своите заклети фенове. ХУЛИГАНКАТА също е в отбора на почитателите, затова няма причина да не надникнем в личния живот на Неда и да открием приликите и разликите с жената от картинките.

Неда Малчева

Ейй ТУКА, маме, в снимката от ляво съм аз, скъпата ви майка!! Точно преди да ми смажете фасона. Всеки. Божи. ПЪТ.

Неда! Толкова хубаво българско име – има ли си то история?

Баба ми се казваше Недка. Радвам се, че майка ми е държала да ме кръсти на нея, въпреки че й е била свекърва.  Не знам има ли история зад самото и име, но пък съм чувала, че означава Слънчев човек.  Преди много години, когато бях на студентска бригада в Щатите, случайно се озовах в тоалетната на един бар с друга Неда. Оказа се персийка, но беше смешно как и двете се обърнахме, когато някой повика една от нас.  Дълго водихме спор от каква националност е името ни, тя държеше на това, че е много старо персийско име.

 „Притежаваш“ момченце и момиченце – какви са разликите и приликите в тяхното отглеждане.

Едното го гледах на свежа глава, понеже спеше нощем.  Второто го гледах на автопилот, да не кажа, че някои моменти се губят, понеже нощем правеше всичко друго, но не и да спи. Определено считам, че децата се гледат различно, особено тези след първото. След него си помъдрял, изтръпнал към пронизващи звуци, а и липсата на нервни окончания (които първото дете е убило) те правят по-търпелив. Извън шегата с второто дете като че ли не бързаш толкова. Не бързаш да порасне, не бързаш да го захраниш, да го отбиеш, да го юркаш да ходи по-бързо. Не бързаш, защото осъзнаваш колко бързо този сладък дъх на дете ще избяга от ръцете ти, а на негово място ще дойде самостоятелен варварин, който ще ти се отваря и ще ти иска пари за глупости.

Гориш ли в амбиция да впрегнеш техни евентуални таланти (какви), или ги оставяш във

Неда Малчева

Цялото семейство!

варианта „щастливо детство“?  Каква е твоята философия на възпитание?

Засега нямам подобни амбиции. Най ми е важно да играят с други деца, да са на въздух, да имат възможно най-много активност, за да се измарят и да заспиват лесно. Да са възпитани, да игнорират, когато псувам в колата, да ядат плодове и зеленчуци и да не реват. Да са самостоятелни, е другото нещо, което ме вълнува, и държа на него, въпреки че, учейки ги на тази ценност, отстрани може да се тълкува като неглижиране от моя страна. Пример:

– Пикае ми се.

– Ами сваляй си гащите и клякай, не ме гледай.

 И други подобни.

Старая се да давам добър пример с надеждата да го последват. Засега и двамата (повече дъщеря ми) имат някакъв интерес към рисуването, наблюдавайки ме да правя същото по цял ден. Ако желаят да се развиват в тази посока, ще съм много щастлива. Ако ми кажат, че искат да са космонавти (ама наистина), няма да им позволя. Къде ще ми ходят по 5-6 години из Космоса?

Има ли дълбоко в теб срамежлива домакиня, мечтаеща да зареже работата за пари и да се посвети само на децата и семейството?

Аз съм работеща и домакиня горе-долу по едно и също време на деня. Скачам да бъркам манджата, докато работя. Мисля, че ако оставя работата си и се посветя на дома и децата, всички около мен  ще полудеят. Включително и аз самата.  Не мога да се похваля, че съм перфектна домакиня, по-скоро съм непохватна такава. Все ще се спъна в нещо, ще счупя нещо. Отдавам го на това, че все бързам и тичам за някъде. Въпреки това имам голямо желание и го правя с удоволствие. Без миенето на чинии.

Все още не гледам на работата си само и единствено като източник на доходи. Аз я обожавам и имам нужда от нея.  Тя ме кара да се чувствам пълноценна. Заради нея синът ми се гордее с мен. Хвали се в училище и къде ли не, че майка му е художничка, заради което често рисувам по нещо за някъде. Все още обмислям как да му отмъстя някой ден за това.

Споделяш спокойно рисунките си в интернет. Не искаш ли да печелиш от произведенията си?

Аз печеля от тях! Не точно от тези, които виждате често в социалната мрежа. Те са друг, личен проект. Факт е, че много хора са ме потърсили за работа, след като са ги видели споделени от някой. Така че не мога да кажа, че ги споделям напразно. Въпреки че първоначалната им цел в никакъв случай не е печалба.

Неда Малчева

В твоите рисунки понякога присъства и Купидон… Кога и как те „простреля“ той? Каква е твоята любовна история?

Напук на енергичната ми личност, Купидон ми шибна една много отрезвяваща стрела. Любовната ми история все още продължава, понеже последиците от нея ми носят приятни усещания всеки божи ден. Тя не стартира достойна за Оскар, дори бих казала, че е доста клиширана. Добри познати се срещат в бар, единият е леко пийнал, а другият тежко.

Та единият от тях е моят съпруг. Той ме доведе на село (което всъщност е град) и промени изцяло живота, битието и мирогледа ми.  Той е балансът в нашата връзка, държи ме здраво стъпила на земята. Човек, на който не му е нужно да изрече 350 изречения, за да ти каже нещо – като мен. Знам, че ще изслуша всичко, което ми тежи, дори и да бълвам с часове по време на любим футболен мач. Той ми е приятел, партньор и всичко останало. Ще тушира всяка излишна струя емоция, и най-важното е, че подкрепя работата ми, без да се намесва. И не, не присъства в рисунките ми, но стабилното му присъствие в живота ми е достатъчно:)

Бонус – бивш барман, нищо че само веднъж годишно ще забърка по някой коктейл.

Неда Малчева  Коя е женската ти слабост или любимо „кифленско“ занимание?

Това е трудно, тъй като не съм голяма кифла. Малко съм неглиже, с изключение на случаите, когато веднъж, два пъти годишно ще се изстрелям някъде с други кифли изкъпана и гримирана. Много обичам да съм в женска компания и спокойно да “клявкам”, докато не ме заболи устата. Това ме отпуска, зарежда ме и спокойно се завръщам към битовизмите.

Разкажи ми за приятелките си?

Приятелките ми са втората любов в живота ми. Надявам се да ми простят, че ги изоставих заради другата ми любов, двора, градината и кокошките. Всички сме адски различни, сплотява ни чувството за хумор и виното (и други спиртни напитки). Може и цял месец да не ги чуя, но разговорът винаги ще започне все едно е спрял преди час. Няма да ми се обидят, ако им кажа, че са пачи или идиотки, понеже споделяме еднаква просташка любов една към друга. Те са това женско рамо, от което се нуждая, като знам, че никога няма да срещна упрек. Най-много: „Много си проста, Недо!“. А колко любов блика от този упрек – нямате и идея! Те са любимото ми кифленско занимание!

Разбира се, че и тук, в Мартен, срещнах сродни души! Като цяло се сприятелявам лесно с хората и гледам да намеря обща приказка с всеки.

Наистина ли да се живее на село е по-добре от големия град? Защо предприе тази крачка?

За мен това е огромно преимущество. Въпреки че никога не съм имала мерак да живея извън града. Съпругът ми е оттук, дойдох като снаха:)

Не знам до колко е хубаво това, но идвайки тук, се затворих под един розов похлупак, изолирах се от всичко лошо и не желая да излизам извън него.

Има ли нещо по-хубаво от домашната храна, магданоза в градината и разни други зарзавати? От сянката на черешата, от домашния алкохол в мазето, от това да си издирваш детето по улиците и като го намериш, да му лепнеш един зад врата. Тук оцених семплия живот, онзи честния и чистосърдечен привкус в погледа на комшията, който ми подава смокини през оградата. Забравих за суетата и някак над нея излязоха най-важните неща за мен – семейството, близките, приятелите.

Не ме разбирайте погрешно , градът ми е много наблизо, и често захвърлям градинските чехли, за да се върна към шума и суетата, имам нужда и от тях понякога. Но в никакъв случай няма да заменя сегашния си живот.

Неда Малчева

Справяш се с толкова много неща, но за какво не ти остава време, а би ти се искало да имаш?

Ох, не знам дали се справям с всичко. Да, като всяка нормална жена – майка и домакиня, тичам напред-назад, с надеждата да свърша повече неща. Не че винаги успявам. Като цяло ми се иска да имам възможност и време да пътувам повече. По ми е важно да трупам емоции и хубави спомени, отколкото да се ядосвам, че не съм успяла да си оправя маникюра тази седмица.

И понеже това интервю е за Хулиганката – признай коя е твоята най-голяма житейска пакост;)

Не съм особен хулиган. Признавам, че съм ексцентрично експресивна, но умишлено глупости не правя. Най-големите умишлени такива са били, когато във втори клас избягах от час по физическо и крадях круши от комшията.

Но какви глупости, без да искам, правя… това е друг въпрос. Преди години се успокоявах с това, че разсеяността ми, за щастие, не е навредила на никого… до момента, в който аз и мъжът ми изтървахме полет до Италия благодарение на мен! И то не какво да е пътуване! Отивахме на футболен мач на любимия му отбор.  Впоследствие той си го гледа на телевизора в нас, отборът спечели с 2:0, а аз ревах на всеки гол. Няколко месеца по-късно се ожени за мен.

Неда Малчева

https://www.facebook.com/nedaArtworks/

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *