Димитър Тасев: Журналистиката не е професия за пари и слава

Димитър Тасев e сред 16-те най-успешни спортни журналисти на планетата за 2020-а в категория Video Athlete Profile, в престижната ежегодна класация на Международната асоциация на спортните журналисти (AIPS). Той най-любезно се съгласи да отговори на въпросите на ХУЛИГАНКАТА.

Димитър Тасев
Димитър Тасев

Да надникнем в началото на твоята кариера… Защо реши да се занимаваш със спортна журналистика и имаше ли колебания при избора на пътя, по който си поел?

Никога не съм имал колебания с какво искам да се занимавам. Винаги съм знаел, че ще бъда част от спорта. Като малък не съм мечтал да бъда пожарникар, полицай или класическите професии, за които повечето деца говорят. За мен беше спорт и нищо друго. Вкъщи винаги спортните събития са били на почит. И когато разбрах, че няма да стана добър лекоатлет – да вляза в журналистиката беше естествен процес.

От малък се интересувам от резултати, постижения, истории около спорта и така започнах със стаж в Дарик, после с друг стаж в bTV и вече 10 години съм на това бюро, на което бях и тогава. Все още толкова любопитен, както в началото, и щастлив, че всеки ден имам възможност да се развивам.

За да си изявен спортен журналист, трябва ли да си бил спортист? Плюсове и минуси на тази конфигурация… А кой е твоят любим спорт?

Атлетиката. Това е спорт, който ме плени още от дете, и от който не мога да се откъсна все още. Близо десетилетие тренирах много активно, състезавах се, след това се дипломирах като треньор в НСА и сега пиша дисертация за средни и дълги бягания в Академията.

Това, дали този ми опит ме е направил по-добър в журналистиката – не мога да кажа. Със сигурност, обаче съм изградил качества, които ако не тренираш концентрирано – няма как да придобиеш.

Иначе определено е добре да си пробвал това, за което говориш, коментираш и задаваш въпроси, но е по-важно да подхождаш с уважение, разбиране и интерес към темата, която отразяваш.

Дори Ковид-19 не може да спре спортния му устрем

В България май е опасно да се упражнява твоята професия, като се има предвид премеждията през които си преминал…

В спорта има огромни интереси. Това е страхотен бизнес в световен мащаб. Много е хубаво да отрязваш свежи, готини, добри спортисти, които постигат силни резултати и печелят състезания, но това е само едната страна на монетата.

За съжаление, уредените мачове, допинг скандалите, корупцията, непрозрачното изразходване на пари също са част от спорта и част от нашата работа. Ние трябва да питаме, да се интересуваме и да търсим истината – това е в основата на професията.

Аз често имам склонност да проявявам нездраво любопитство в тези теми и съчетано с вродената ми нетърпимост към несправедливости съм попадал в …така да кажем необичайни ситуации и то не един път, но това е част от емоцията на журналистиката на терен. Трябва да ти е много интересно, да имаш вътрешна необходимост да го правиш. Тази професия не е за пари и слава.

Защо Хърватска? Сега стои ли пред теб такъв избор?

Ха-ха, може би имате предвид една шега на Петър Бакърджиев в сутрешния блок. През лятото на 2018-а трябваше да отидем с приятели на море в Гърция – бяхме запазили хотели, организирали пътуването и деня преди на тръгнем ми се обадиха от телевизията, че трябва да замина за Загреб, за да отразявам как хърватите гледат финала на световното по футбол между Хърватия и Франция и така екскурзията ми за Гърция пропадна. Такава ни е професията – нямаш работно време, нямаш почивни дни. Не може да спреш събитията да се случват.

Но когато се върнах в телевизията, разказах, че съм впечатлен от спортния живот в Хърватия, от манталитета, от атмосферата и начина, по който хората там се отнасят към спорта. След това Пепи изтърси в ефир, че толкова съм се развълнувал, че искам да емигрирам, някои сайтове го приеха сериозно и ето новина.

За да направиш истински материал за известен спортист, трябва влезеш под кожата му, да влезеш в неговия свят? Как успяваш? Какви са твоите наблюдения върху техния личен  живот?

Уважение, респект и смирение пред техните постижения и техния труд. Това се опитвам да покажа, когато отивам при успешен спортист. Повечето хора си мислят, че големите атлети правят горе-долу по 10 лицеви опори на ден, след това почиват добре и вече са шампиони, само защото са талантливи.

Не – всеки един успешен спортист жертва много – дисциплиниран е и всеки ден плаща цената на медалите.

Винаги, когато отразявам силен спортист искам да му покажа, че отивам при него на първо място, защото го уважавам и харесвам това, което прави, и на второ – защото наистина ми е интересно как и защо го прави. Тръгнеш ли заради това, че трябва или че ще има рейтинг -си до там …

А как са нещата в твоя личен свят? Какво ще ни разкажеш за него?  Кои са твоите малки гъдели в ежедневието?

В последно време съм доволен, че намерих оптималния баланс между работата и личния живот. Нашият продуцент Влади Лазарова създаде страхотен дух в телевизията, направи атмосферата в спортната редакция чудесна и това помага на всички. Удовлетворен съм от това какво правя и как минават дните ми. Заобиколен съм от хора, които ме вдъхновяват. Обичам, чувствам се обичан. Имам цели, мечти… какво повече му трябва на човек?! (усмихва се)

Понякога  хората си почиват със спорт, а ти „работиш“ спорт. Как се разтоварваш след тежък спортен и работен ден?

Все още не съм се пренаситил от работа и спорт. Чувствам се млад и зелен (смее се). Не ми тежи. Няма ден, в които да не говоря за спорт – дали в работата, дали в компания с приятели. По-скоро това ме зарежда. Чувствам се в свои води. За щастие имам и много приятели, на които спортът не им е приоритет и с тях винаги мога да си говоря за останалите неща от живота.

В съвременния спорт има много скандали. Трябва ли да си максимално обективен в отразяването или може да си позволиш и лична гледна точка?

Никога не може да останеш напълно безпристрастен, макар че това е личният ми стремеж. За мен е важно да знаеш, че винаги има поне две гледни точки и да се опиташ да запазиш равновесие, защото ако залитнеш в определена посока, зрителите  веднага усещат, а ти спираш да си човекът, на когото те гласуват доверието си.

Аз просто искам да бъда спокоен, че съм бил честен в думите и действията си. Спазил съм принципите, в които съм възпитан.

На мястото на кой спортист би искал да бъдеш за ден?

Нее.. Няма конкретен. Има много, които са ми интересни, които следя и на които се възхищавам, но нямам определени предпочитания. 

И все пак, сега, като ме питате, се замислям – какво ли е да си за ден Диего Марадона или Майк Тайсън или пък тяхната коренна противоположност като поведение и начин на живот Роджър Федерер.  

И понеже това интервю е за ХУЛИГАНКАТА- разкажи за най-голямата си житейска щуротия!

Да кажем само, че с подходящата хулиганка много бели могат да се реализират… (смее се). Животът ни поднася какво ли не, а аз съм оптимист, че най-доброто предстои.

Може да харесате още...