Гергана Тодорова: Вярвам, че естетиката която нося е моя жокер

Няма как да минеш покрай нея без да я забележиш… Няма как да я забележиш и да не поискаш да си в нейната компания… Няма как да си в нейната компания и да не усетиш кадифената й душа и какаовото обаяние… Тя е бизнес дама, меценат на изкуството и културата, благотворител и автор на книгата „За Какаото и Кадифето“.

Започваме разговора с модерната хулиганка Гергана Тодорова, с условието, че в момента тя е в период на нов курс химиотерапия и е оставила бизнеса за моментите, когато е в пълна кондиция.  Въпреки трудния по всички критерии период, Гери казва с усмивка: „Болката ме държи да бъда жива и да оценявам миговете щастие в този живот“ … А те-миговете щастие- са отразени в нейната първа книга „За Какаото и Кадифето“, която очаква своите читатели в книжарници „Хеликон“.

• Може би най-голямото вълнение за един автор е кой ще прочете неговата книга. Какви хора искате да прочетат книгата „За Какаото и Кадифето“, Гери?

Наистина има голямо значение. Съдбата на една книга зависи от това какво се случва с нея когато попадне в ръцете на читателя. Всеки един читател пренася енергията на  написаното от автора към себе си, а след това и към хората, на които той я препоръчва. Така животът й продължава като мексиканска вълна.

Аз бих искала „За Какаото и Кадифето“ да достигне до всички хора, докоснали и припознали се от написаното. Вярвам, че енергията от стиховете и есетата е поток от светлина.

• Не се ли притеснявате, че поезията разголва душата и така може да издадете малките си женски тайни?

В никакъв случай, защото книгата когато е авторска книга, носи в себе си желанието на писателя, да излезе на показ, да се изрази. Смелост е да споделиш. Импулсът да го изразиш във Вселената вече е налице и в момента, в който го изразяваш, ти вече казваш: АЗ СЪМ. Това е много интимен процес. Реално в срещата с автора, читателят е в размисъл с него. Но това е процес, който се изменя и всеки път може да е различен. Ако след пет дни прочетеш нещо, може да го усетиш по друг начин.

Читателят е холограма.

Във всеки негов нов момент, той е в ново емоционално състояние, включвам и  влиянието на външната среда. Когато се види на витрина, на екран, в интернет, книгата може да те привлече и като визия. Всичко говори в една книга- опаковката, заглавието, допира с нея. Вярвам, че естетиката която нося е моя жокер.

• Как изглежда щастието от гледна точка на една успяла жена?

Бих казала на приятелите на Хулиганката, че за мен щастието е внезапно усещане. Не е дълго планиране, не! Усещам, че то е внезапно усещане- без причина, без повод. В последните години се чувствам щастлива само за това, че съм излязла и поглеждам картината на небето. Може да съм щастлива от едно „здравей“ казано с усмивка.

Щастието е дар! Но не е планирано- то е внезапно- Гергана Тодорова

Има разликата между това да живееш щастливо и да бъдещ щастлив, в определени моменти- дори има такова есе в книгата. Няма да изненадам читателите, ако кажа, че и в болката намирам щастие. Опознавам себе си чрез болката.

Щастието не е светло огнище, в което се грееш. Когато кървиш и се чувстваш жив и благодарен, че го преминаваш също може да си щастлив. В окото на бурята, когато си готов да я преодолееш също си щастлив. То се случва, не/случайно, за да го преживееш.

• Какво е нужно на една жена, за да бъде уверена?

За да е уверена една жена и да се захрани с вътрешното си сияние е нужна една много проста емоция- да приеме себе си! Такава каквато е! И рошава и не наспала се, и уморена, и намръщена, и нагиздена, и официална. Не й трябва да чете тонове книги как да бъдеш щастлива. Душата й го избира. Приемането й – това е нейния дрескод на енергия. В предстоящите ми семинари за личностно развитие имам тази тема.

• Коя е границата между това да бъдеш ученик и учител в живота?

В социума ежедневно всички ние развиваме множество роли. Ние едновременно сме и ученик и учител, когато сме родители. Ние сме и ученик и учител, когато сме с нашите родители. На работното си място може да бъдем към едни колеги учител, а към други-ученик – и обратното. В приятелския си кръг се чувстваме по същия начин. Важно е в състоянията „учител- ученик“ да не доминира егото. А границата- как се възприемаме и в каква роля да участваме, си я  поставяме сами.

• Какво следва след „За Какаото и Кадифето“?

След „За Какаото и Кадифето“ следва (усмихва се загадъчно)…„За Хармонията и Морето“!