Психоисторическа война

Неосъзнаването на реалността- един от глобалните проблеми на съвремието! Динамиката на процесите във всички сфери на човешката дейност не позволява на индивида да формира обективна картина на случващото се. Достъпът до информация не само не облекчава, а напротив- усложнява това състояние. Защо се случва така? Сблъсъкът с нови явления  изисква нова терминологична база и правилна методология за изучаването и разбирането им. Това означава, че човек трябва непрекъснато да се усъвършенства ако иска да бъде адекватен на реалността. В противен случай се превръща в обикновен консуматор, от когото нищо не зависи. Става част от тълпата.

Един от тези нови термини е „психоисторическа война“*. Но за да стигнем до него, нека разберем какво е психосфера.

Според д-р Бернард Дж. Бейтман, професор по психиатрия от университета във Вирджиния: „Психосферата е нещо подобно на атмосферата. Тя ни заобикаля и се движи динамично. Ние вдишваме кислород, азот и въздушни изпарения, поучаваме енергийна информация от психосферата и изпускаме енергийна информация в нея. Нашите мисли и емоции внасят принос в психосферата, а психосферата на свой ред влияе на нашите мисли и емоции.“ Т.е   това е единство на човешката психика и обкръжаващата го енергоинформационна среда, в  тяхното непрекъснато взаимодействие и развитие.

Войната е перманентно състояние на човешката цивилизация. Независимо от политическото устройство на обществата, те винаги са воювали- било то за територии, ресурси, за идеи, технологии. Така стигаме до „психоисторическата война“. Под това понятие се  разбира  системното и трайно въздействие върху психосферата на елита /културен, политически и икономически/ на дадено общество. За разлика от нея,  „информационната война“ е война на ниво факти и има широк спектър на въздействие върху социума. Основната цел на „психоисторическата война“ е напълно да се смени модела на мислене и поведение на обществото, т.е. да се постави под контрол психосферата. Препрограмирането трябва да се извърши така, че хората да не осъзнават, че върху тях се оказва такова въздействие. Да им се внуши, че битието им е следствие на тяхното ментално и психическо и емоционално състояние. „Психоисторическата война“ има две основни цели, с които трябва да се справи: идентичността и историческата памет.

Защо именно тях?

Препрограмирането трябва да се извърши така, че хората да не осъзнават, че върху тях се оказва такова въздействие.

Препрограмирането трябва да се извърши така, че хората да не осъзнават, че върху тях се оказва такова въздействие.

Идентичността е индивидуалното разбиране на човек за себе си, като отделна същност, а психологическата идентичност е този конструкт**, който му помага да изпитва чувство за самотъждественост, постоянност, перспективност и непрекъснатост. Но индивидът не съществува самостоятелно, той изгражда идентичността си, чрез своята принадлежност към различни групи, като род, народ , родина, религия и т.н.

Историческата памет е своеобразен пантеон на националната идентичност. Тя съдържа знания за историческите събития, значими и трагични, за живота и творчеството на изявени деятели на политиката, науката, техниката и изкуството. Историческата памет е онази непрекъсната и приемствена връзка, която формира социалния бит.

Ето защо всяко изопачаване на историята има за цел да се удари по идентичността и историческата памет. Нека си припомним един цитат от „1984“ на Джордж Оруел – „Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото“. Казано по друг начин, ако ни променят миналото и контролират настоящето ни, какво бъдеще ни очаква?

„Психоисторическата война“ се води на няколко нива. Първото е така наречено информационно, то е лесно приложимо, защото при него се извършва фалшификация и подмяна на факти.

Следващото ниво е концептуалното, при него фалшификацията засяга свързани факти и събития. Променят се и се подменят исторически процеси в определен исторически етап. Например, не е имало турско робство, а само присъствие, както и съществуването на македонски език и история и т.н.

Третият етап е метафизически или смислов. Той е най-сложен като изпълнение защото при него задачата е да се внушат чужди  смислови цялости -термини, дати, събития, личности и др.

Например, либералния модел е добрия, а социалната държава е лошия. Джендър идеологията е типичен пример на такова въздействие.

Написаното дотук, ще ви даде отговор на въпроса- защо чужди фондации финансират издаването на учебници, и какъв е смисъла на непрекъснатата реформа в образователната система? Както и защо се допуска външно финансиране на различните НПО- та/ Неправителствени организации/?

В социалните науки много се говори за политтехнологиите, но те са само частен случай на психоисторическата война. Въпреки, че напоследък задачите, които те решават не се ограничават до провеждането на избирателните кампании. Тяхна цел е гарантиране на комфортна среда и хармонични отношения на държавната власт с поръчителя, както в информационното пространство, така и в управленския елит.

„Психоисторическата война“ има своите корени в древността, но тя тогава е решавала регионални проблеми. Била е инструмент на една или друга древна държава или империя. В нашето съвремие на галопираща глобализация е съвсем естествено тази методология да бъде в крак и дори да изпреварва технологиите, за да бъде в услуга на управляващия наднационален глобален елит.

*Психоисторическа война като тема се разработва в трудовете на руския историк Андрей Фурсов.

**Конструкт-  в най- общия смисъл, цялостна, отделяема от другите психологическа същности, която е недостъпна за непосредствено наблюдение, но по логичен път и на основата на наблюдавани признаци може да се направи извод за нейното съществуване. Пример за такова понятие е интелекта.

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *