Свилен Ноев за Хулиганката
Свилен Ноев за своя албум, щурите изживявания и бащинството
Бащинството е една много приятна отговорност – фотокредит: Цветана Бонева
Може би постоянно те питат, но да попитаме и тук: самостоятелният ти албум, означава ли край на „Остава“?
Разбира се, че не! Имам доста идеи, които реализирам с други хора. Нищо повече. Няма претенции или очаквания.
Какво слушаш, когато си сам и не се съобразяваш с вкуса на другарчето?
По принцип винаги се опитвам да слушам това, което ми се слуша. Но, най- често нови албуми, в колата и мои демо записи- вкъщи.
А сам слушам хип хоп и електронни албуми. Обичам да пея народни песни, но засега кариерата ми е в застой, не получавам достатъчно одобрение.
Как се комбинират музика и бащинство?
Музиката не пречи на нищо в живота ми! Така ми е писано- да правя музика цял живот и то с огромно удоволствие. Бащинството е една много приятна отговорност, която ми помага да съм по- организиран и по- често да се замислям какво говоря. Любовта ли е единствената тема, заради която си заслужава да се пее?
Има няколко теми, за които си заслужава да се пее и едната е любовта… Може би най- мощната тема завинаги.
Кое в твоя живот е по- сладко от шоколад?
Да се събудиш здрав, в добро настроение, с любимите си хора и с хубава идея за песен, на морето… И без телефон, ако може.
Има ли социална кауза, зад която заставаш и би подкрепил?
През годините сме помагали на много социални каузи, най-вече свързани със здравето и образованието на децата. Помагам, с каквото мога.
Свилен Ноев- Не ни идва акъла с годините- фотокредит Цветана Бонева
Каква е ролята на парите в твоя живот?
Недооценени от мен. Намирам много по- важни неща, които са ми много по- интересни. Но все пак си плащам сметките с пари и оценявам труда си относително високо.
И понеже това интервю е за ХУЛИГАНКАТА, сподели кое е най-щурото нещо, което си правил някога?
Възпял съм “хулиганите” в песента „Океан“ ( усмихва се). Много тъпотии съм правил в нетрезво състояние, а в трезво като ученик изтрих брадата на Ленин на един плакат и щяха да ме изключат от училището за подигравка. С „Остава“ свирихме на един фестивал облечени в рокли, беше много пънкарско и на ръба на супер кича…Има и доста други… Не ни идва акъла с годините
