Тери Пратчет – за изкуството да живееш сред магия и за решението да избереш смъртта

алцхаймер

„Не се страхувам от Смърт. Аз го направих толкова популярен, че все пак Той ми е длъжник.“-казва писателят.

Осем месеца след смъртта на един от най-влиятелните автори в съвремието неговите читатели и почитатели продължават да говорят за Тери Пратчет в сегашно време. Сър Тери умира на 12 март 2015 г. в дома си, заобиколен от любимите си хора, но неговите фенове знаят, че той се готви за дългото пътешествие към паралелната реалност много преди това.
„Да избереш смъртта“! Това заглавие донесе на Тери Пратчет наградата BAFTA за документален филм. Лентата на BBC, обиколила мълниеносно целия сват в мрежата, показва разговорите на писателя и милионера Питър Смедли. Смедли е неизлечимо болен и желае да завърши земния си път чрез швейцарската организация за асистирана смърт „Дигнитас“ с окончателна доза барбитурат в шоколадов бонбон. Малко преди това фентъзи авторът обяви, че е болен от алцхаймер и обмисля също сам да избере смъртта. Съобщението беше публикувано като бележка със заглавие „дребно неудобство“ и успокояваше феновете, че все пак има време за още няколко книги. В типичния си стил Пратчет написа: “Разбира се, както всички други и аз ще умра. Знам, че е съвсем човешко да попитате “мога ли да помогна”, но в този случай ще се забавлявам единствено с офертите на най-висшите учени по мозъчна биохимия.“ Това беше през 2007 г.
И Тери не престава да пише (макар и диктувайки на асистента си) и вдъхвайки кураж на своите читатели: „Не се страхувам от Смърт. Аз го направих толкова популярен, че все пак Той ми е длъжник.“
Тери Пратчет обича да „играе“ със смъртта. Всъщност в неговите книги „тя“ е „той“ – скелет, облечен в черна роба, с две светещи кухини на мястото на очите. Смърт не убива. Убиват оръжията и гладът, а Той само помага да се премине от този свят в другия. Смърт идва на бял кон, не можеш да го чуеш да говори, но кънти в главата ти ЕТО ТАКА и намира хората за чудати: “ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ, ЧЕ ВЪВ ВСЕЛЕНА С ТОЛКОВА ЧУДЕСА ХОРАТА СА УСПЕЛИ ДА ИЗМИСЛЯТ СКУКАТА?!“
И ако четеш Тери Пратчет, може да ти е всичко друго, но не и скучно. Той пише сериозно в

dead

“ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ, ЧЕ ВЪВ ВСЕЛЕНА С ТОЛКОВА ЧУДЕСА ХОРАТА СА УСПЕЛИ ДА ИЗМИСЛЯТ СКУКАТА?!“

несериозния фентъзи жанр, при това започва да го прави още на 13-годишна възраст. За първия си публикуван разказ получава едва 14 лири, а години по-късно вече е най-четеният британски автор за 90-те и седмият най-четен чуждестранен автор в САЩ; носител на медал „Карнеги“; един от първите автори, използвал интернет за връзка с феновете си; 13-ият писател, награден с приза „Удхаус“; носител на ордена на Британската империя „за служене на литературата” и почетен в рицарска степен от Кралицата… Безспорен любимец на милиарди читатели.
Сър Терънс Дейвид Джон Пратчет е роден на 28 април 1948 г. във Форти Грийн, Великобритания. Първият му роман „Килимените хора“ излиза през 1971 г., първата книга от поредицата „Светът на Диска“ – „Цветът на магията“ – 1983 г. Оттогава неговите произведения се превръщат в мания, а феновете му контактуват помежду си с цитати. Книгите му са неподражаемо илюстрирани от приятелите му Джош Кирби и Пол Кидби. Всички свои произведения той посвещава на съпругата си Лин и дъщеря си Риана – неговите момичета. А читателите си – тези, които жадно попиват всяка буква и приемат живота му като свой собствен, успокоява: “Няма смисъл да водиш война, ако ще си на губещата страна. Аз се каня да умра, седейки в кресло в градината, с чаша бренди в ръката и в айпода с Томас Тайлис. Но понеже все пак това е добрата стара Англия – ако завали дъжд, ще се прибера в библиотеката”.

Тери Пратчет

„Човек се научава, че най-сложният вид магия е да не използва магията изобщо.“

Тъжно е в книжния свят без Тери. Дори не знаеш на кой Бог да се молиш за душата му, тъй като в Света на диска, където е „бъкано“ с жива магия, всичко си има Бог (например Бог на разхвърляните чекмеджета или „О, Боже“ на повръщаното). Дори магия не може да помогне, защото, както казва една от култовите героини на Пратчет – вещицата Леля Ог: „Човек се научава, че най-сложният вид магия е да не използва магията изобщо.“ Може би единственото, което остава, е… да фантазираме, защото, както казва любимият на автора Смърт: “ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.“

You may also like...

1 Response

  1. Вежен Митев каза:

    Браво, за това, че връщате спомена за Тери! Читателите му никога няма да го забравят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *